През 2024 г. ще има две Америки: тази за хората с работа, жилища и портфейли от акции и тази за всички останали. Най-новият пример за двупосочната икономика идва чрез тазгодишното проучване на откритите работни места и текучеството на работна ръка, което разкри, че през март наемането на служители в САЩ е намаляло до един от най-слабите темпове през последното десетилетие. Това влошава лошото положение на едно поколение млади хора, които тепърва започват да трупат богатство.
Безработицата се задържа на ниско ниво от 3,8 %, защото компаниите не уволняват работници и много малко от тях напускат. Но при 3,5 наемания на 100 настоящи служители, анемичният темп на наемане се доближава до този, който САЩ преживяха преди десетилетие по време на дългото "възстановяване без работа" след световната финансова криза - нелицеприятна перспектива за тези, които се борят да се възстановят след серия от съкращения или излизат на пазара на труда за първи път (включително предстоящите или наскоро завършилите поколението Z).
Това е само един от многото начини, по които икономиката след пандемията създаде "имащи" и "нямащи". При всички предизвикателства, които инфлацията и пандемията създадоха, много американски собственици на активи на средна и напреднала възраст се справиха отлично. Те може и да се чувстват заклещени в евтино финансирани жилища или на работни места, които се страхуват да напуснат, но много от тях са се справили доста добре финансово.
От 2019 г. до 2023 г. нетното богатство на домакинствата се е увеличило с около 37 трилиона долара до 147,1 трилиона долара, тъй като стойността на жилищата и акциите е нараснала, а бейби бумърите, поколението Х и милениалите споделят неочакваната печалба в този ред. Хората, които най-вероятно са пропуснали тази възможност, са младите хора, най-бедните и безработните, които сякаш получават най-ниската част на всички средства.
Те са принудени да плащат високи наеми и на практика са лишени от възможността да притежават жилище поради 7% лихви по ипотечните кредити. И ако имат някакви пари за инвестиране в бъдеще, те ще ги вложат в пазарно рали, което според някои стратези достига изчерпване. Дори и без да навлизаме в много сериозния дебат за войната и мира в Близкия изток, не би трябвало да е чудно, че в колежите се разпространява гняв. Кохортата от поколението Z, която днес завършва колеж, продължава да слуша колко ниска е безработицата и колко горещ е пазарът на акции, но не получава никаква част от това.
Това може да помогне да се обясни киселото икономическо настроение, отразено в много проучвания. Показателят за потребителското доверие в САЩ на Conference Board отслабна през април до най-ниското си ниво от средата на 2022 г., а делът на участниците, които очакват повече свободни работни места през следващите шест месеца, спадна до най-ниското си ниво от 2011 г. насам.
Според проучването на потребителските очаквания на Федералната резервна банка на Ню Йорк сред хората под 40 години очакванията, че няма да могат да извършват минимални плащания по дълга през следващите три месеца, са най-високи от началото на пандемията Covid-19. Проучване на Pew Research Center от 24 октомври до 5 ноември показва, че около 57% от младите хора на възраст 18-24 години живеят вкъщи с родителите си, в сравнение с 53% преди три десетилетия, а около половината съобщават, че получават помощ от родителите си за битови разходи, например за хранителни стоки. Междувременно социалните медии са пълни с изпълнени с гняв постове за ситуацията (като този).
И така, какво трябва да направят политиците? Първата задача е Федералният резерв да довърши работата по отношение на инфлацията, така че с времето политиците да могат да намалят лихвените проценти до по-приемливи нива. Пандемията и последвалата я инфлация са първопричините за повечето проблеми и е наложително избраните от нас лидери да дадат на Фед възможност да укроти ценовите колебания. Това може да изглежда очевидно, но в неотдавнашен материал в " Wall Street Journal" - позовавайки се на неназовани източници - се казва, че съюзниците на Доналд Тръмп "тихо изготвят предложения", които биха могли да ограничат независимостта на Фед и в краен случай могат да дадат на бившия президент роля в политиката на лихвените проценти. Подобно политизиране на Фед би унищожило доверието в него и би навредило сериозно на способността му да постига целите си, удължавайки страданието.
Второ, президентът Джо Байдън трябва да продължи да настоява за краткосрочни решения на кризата с достъпността на жилищата. Както Байдън обсъди в речта си за състоянието на Съюза през март, администрацията трябва да насърчава състрадателни данъчни кредити за купувачите на първо жилище (дори в лицето на непримиримата ПП). Той трябва също така да използва трибуната си, за да настоява за отмяна на безсмислените практики за зониране, за да се повиши гъстотата на градската среда, да се увеличи предлагането на жилища и да се задържат цените. Както писах по време на предложенията на Байдън, няма лесни решения на проблема, създаден от години на недостатъчно жилищно строителство и изострен от уникалната пазарна динамика на пандемията, но е наложително нашите политици поне да се опитат да смекчат проблема, докато пазарните сили не помогнат с останалото.
Ако тези неща се случат, ситуацията със сигурност ще се подобри. Разбира се, съдбата на фондовия пазар може да се промени за миг. Спад на лихвите по ипотечните кредити и целенасочено жилищно строителство могат да обърнат нещата за бъдещите купувачи. И има вероятност пазарът на труда да не остане в това странно състояние за продължителен период от време. Но в момента е ясно, че икономиката не работи за някои американци - особено за младите - и признаването на това е първата стъпка към облекчаване на техните страдания. Освен това трябва да търсим начини да смекчим проблемите и да избегнем влошаване на положението.