Предупреждение от 14-ти век за феновете на демагозите от 21-ви век

Студент по история ми каза наскоро, че обича да изследва 20-ти век, но не вижда смисъла на Средновековието. Отговорих, че може да бъде голяма помощ за разбирането на нашите собствени времена – много смутни времена – да ги разглеждаме в контекста дори на далечното минало.

През 1978 г. голямата американска историчка Барбара Такмън публикува книга, озаглавена „Далечно огледало: Катастрофалният 14-ти век“. Тя описва опита на Франция и Англия - САЩ, разбира се, все още не са били изобретени - през една епоха, която прави нашата собствена, поне в Западна Европа и по-голямата част от Северна Америка, да изглежда убежище на мир, просперитет и справедливост.

Един съвременник пише, че тези времена са били почти затрупани от много „странни и големи опасности и несгоди“. Драстичните климатични явления наплашиха хората. Балтика замръзва за две зими и има повтарящи се сезони на екстремен студ, бури и дъждове. Исландците вече не можеха да отглеждат царевица. През 1315 г. реколтата се проваля в много региони, предизвиквайки глад.

Католическата църква, единственият доставчик на такива оскъдни социални помощи, каквито съществуват тогава, е разцепена. В Рим и Авиньон управляват съперничещи си папи, въпреки че и двамата са очевидно корумпирани: прошката на духовниците за почти всеки грях може да се купува свободно.

В средата на века така наречената Черна смърт, чума, пренасяна от бълхи, пренасяни от плъхове, убива около една трета от населението между Исландия и Индия. Селата са изоставени, обработената земя отново се превръща в пустош, градовете са драстично намалени.

Военните действия са ендемични, като най-очевидната е така наречената Стогодишна война между Англия и Франция. Тя се провежда на епизоди, прекъсвани от примирия. Но след като съперничещите монарси събирали повече пари, за да наберат нови армии, те отново се впускали в битка.

Под всеобхватната национална война има регионални борби между местните лордове, които предизвикват още по-широко разпространено нещастие сред селяни и търговци. Френският моралист Жак дьо Витри пише: „Вие, благородниците, сте като вълци грабители. Затова ще ридаете в ада... които ограбвате поданиците си и живеете с кръвта и потта на бедните.”

Дори когато съседните благородници разрешават разногласията си, войниците им продължават да разбойничат, защото това е единственото им умение. Същите тези мъже, които са смятани за героите на великите победи на Англия при Креси, Поатие и по-късно при Аженкур, „бият, осакатяват и убиват хората, за да имат жените и имуществото им… [Те] понякога се изправят пред [съдилищата] така предрешени с голяма сила, че съдиите се страхуват и не изпълняват закона.

Днешните САЩ и Европа са невъобразимо по-здрави, по-проспериращи, стабилни и дори по-безопасни, отколкото са били преди осем века. Но части от земното кълбо си спомнят отблизо състоянието, описано от Такмън. Стотици милиони хора се препитават и страдат на места, където оръжието е цар, където силните нападат слабите.

Когато пътувах по света като чуждестранен кореспондент, сред най-ярките усещания, които често изпитвах, беше да срещна тийнейджър, въоръжен с "Калашников". Винаги съм знаел, че подобна фигура може да ме убие без угризения или възмездие.

За онези от нас, които имат късмета да живеят днес в общества, в които на цивилните не им е нужно оръжие - където законът все още преобладава - подобна заплаха звучи далечна. Но ако човек живее под талибаните в Афганистан, в огромни райони на Африка, в Централна Америка и части от Бразилия, смъртната опасност е постоянна дори сред средната класа и дори в ерата на интернет и в сезона на Оскарите.

Константа между тези общества и Европа от 14-ти век е тяхното господство от хора на насилието. Преследването му е най-доходоносната дейност, достъпна за по-младите мъже. Представете си как израствате днес в Йемен, Сомалия, Афганистан, племенни райони на Пакистан и голяма част от Централна Азия.

Единствените варианти за кариера без насилие са тези за натурално земеделие и дребна търговия. Далеч по-овластяващо е вместо това да станеш воин. Милиони избират кариера, в която единствената им отговорност е да убиват или да бъдат убити – подобно на много от мъжете в Европа от 14-ти век. Техните лордове, рицарите на Европа, се гордеят с учтивото поведение към себеподобните си, но отношението им към слабите и уязвимите ги разкрива като варвари. Почти всички сър Ланселоти в реалния живот са били безмилостни потисници.

Някои са служили под знамената на кралете. Много повече обаче се бият за някой местен лорд или наемен командир. Свободните компании са предшественици на днешните ЧВК – частни военни компании, наемнически организации, като тези, които действат във всяка военна зона на 21-ви век. Владимир Путин току-що стартира нова, наречена "Африкански корпус".

Има много отражения над които си струва да обърнем внимание в това далечно огледало, както го нарече Такмън. Тогава барутът предизвика революция във военните действия, толкова дълбока за времето си, колкото тази, наложена днес от електрониката и дистанционните оръжия.

Дневниците, писмата и записите от 14-ти век разкриват ужасите, създадени от разпадането на закона и реда. Слабите администрации, както на национално, така и на местно ниво, причиняват безгранична мизерия. Тези от нас, които обитават подредени общества, трябва да осъзнаят колко ужасно е положението на милиони, които живеят отвъд щита на правосъдието. Нигерия, например, е една от най-важните и гъсто населени страни в Африка, но много от нейните жители са обречени да са жертва цял живот.

Много народи от средновековна Европа са преживели упадъка или пълния колапс на уважението към своите институции - монархията, църквата, закона. Такмън пише през 1978 г., че много историци избягват изучаването на 14-ти век, „защото не може да се вмести в модела на човешкия прогрес“: Автократичният ред се проваля.

Днес виждаме Запада в дълбоки проблеми, особено в конфронтацията си с неговите руски и китайски врагове, защото демократичният ред трудно успява да отговори на нуждите на гласоподавателите в много от обществата, в които има номинално влияние.

Изглежда все по-очевидно, че най-очевидните бенефициенти от отстъплението от хегемонията на САЩ, особено в Близкия изток, няма да бъдат национални държави, а вместо това недържавни актьори като "Хамас" и "Хизбула". Италианците от 14-ти век лесно биха разпознали такива хора и техните последствия, притежаващи въоръжена мощ, без да носят отговорност за управлението на функциониращи общества.

Може би най-важното послание от опита от 14-ти век е, че трябва да продължим да ценим вярата в достойни лидери, принципи, ценности, концепцията за истината. Ако отхвърлим тези неща, ставаме жертва на глупости, провали, шарлатани и – в крайна сметка – на анархия.

Хора като Доналд Тръмп, Борис Джонсън, Нарендра Моди и Виктор Орбан показват презрение към почтеността на съдебните системи на собствените си нации, което изглежда ужасяващо. Вселената, доминирана от религиозни фантазии и суеверия, обитавана от народите от 1300 г., изглеждаше удивително далечна за нас преди няколко десетилетия. И все пак днес виждаме как милиони заблудени американци прегръщат бълнуванията на QAnon, които са поне толкова вредни, колкото тези на средновековните гадатели.

Законът и редът са основни. Ако те бъдат свалени, както беше в Западна Европа, ясно описана от Такмън, и както днес са загубени в тревожна част от земното кълбо, тогава човешкото щастие е загубено, за всички, освен за тираните и извършителите на насилие.

Макс Хейстингс е колумнист на Bloomberg, британски журналист и военен историк, който е работил като чуждестранен кореспондент на BBC, главен редактор на Daily Telegraph и редактор на The Evening Standard.

Още по темата

Путин търси отмъщение срещу световния ред, към който някога искаше да се присъедини

Може ли Европа да се защити срещу Русия? Има три години, за да разбере

Светът се сдобива с още един непредсказуем нов лидер

От реванша Тръмп-Байдън единственият сигурен губещ е Китай

Евроскептиците искат да привлекат Орбан - но на определена цена