fallback

Ударите на Байдън срещу Ирак и Сирия ще запечатат наследството му

САЩ започнаха да отмъщават, като удариха подкрепяните от Иран милиции и ирански активи, но не и Иран. Какво ще се случи след това ще определи дали регионът ще влезе във война

11:57 | 4 февруари 2024
Автор: Андреас Клут

Под облачно небе в базата на военновъздушните сили Доувър в петък президентът на САЩ Джо Байдън прие мрачно три ковчега с останките на американците, загинали пет дни по-рано при удар с дрон срещу "Кула 22", американска база в североизточна Йордания. Той вече беше изпратил флотилия от бомбардировачи B-1B от САЩ в Ирак и Сирия. По-късно същата нощ те бяха сред самолетите, поразили 85 цели в двете страни.

Този първи кръг от отмъщение беше насочен срещу подкрепяните от Иран прокси армии, които предприеха смъртоносната атака с дрон миналата неделя, а също и срещу активите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, който доставя и обучава милициите и докладва на върховния лидер на Иран. Други цели ще бъдат ударени в следващите кръгове. Но Байдън - засега - ще се въздържа от удари по самия Иран. Вместо това той ще бъде внимателен и ще продължи да телеграфира последователно, но двойно съобщение.

Първата част от това сигнализиране е възпирането. Байдън изяснява, че всеки, който атакува и наранява американските войски, ще срещне гнева на Вашингтон. Второто е стабилизирането: Байдън не се стреми да ескалира или разшири конфликта между палестинци и израелци в ивицата Газа в по-широкия регион. По-специално, той не иска да започва или да предизвика война между САЩ и Иран.

Ако тези две цели – възстановяване на възпирането и избягване на ескалацията – станат реалност през следващите дни, седмици и месеци, първият мандат на Байдън в Белия дом ще бъде оценен като успешен. Неговата твърда ръка в този решаващ момент ще компенсира хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан в началото на неговото президентство и ще засили стабилизиращата роля, която играе като лидер на западния алианс в подкрепа на Украйна срещу руските нашественици.

Ако обаче ударите на САЩ започнат цикъл от ответни действия, който завърши с по-широк конфликт, Байдън може да влезе в сезона на американските избори като воюваща страна в голяма гореща война. Открит е въпросът колко дълго ще продължи тази война, дали моллите в Техеран ще се опитат да създадат ядрени оръжия набързо и дали други врагове на САЩ, като руския президент Владимир Путин или севернокорейския диктатор Ким Чен Ун, ще се възползват от отвличането на вниманието на Америка чрез отваряне на нови фронтове.

Засега първоначалните американски удари изглеждат твърди и пропорционални. Но не всички в региона го виждат по този начин. Ирак, който вече искаше останалите 2500 американски войници да напуснат, се оплака, че бомбардировките са нарушили суверенитета му и че цивилни са сред 16-те убити в петък вечер. Докато американското отмъщение продължава, Байдън трябва да избегне впечатлението – което израелците създадоха с бомбардировките си над ивицата Газа – че той цени само живота на собствените си сънародници.

Дипломатите на Байдън трябва едновременно да държат отворени тайни канали към Иран. Като огледален образ на Вашингтон, Техеран сега трябва видимо да извърши отмъщение за атаките срещу своите интереси. Но също така Иран иска да избегне пряка война срещу САЩ. След атаката срещу "Кула 22" Иран даде знак, че иска да намали ескалацията, като очевидно дори нареди на своите пълномощници в Ирак да спрат военните операции, като същевременно напомни на американците, че тези милиции често следват собствените си програми.

Близкият изток, с неговите много припокриващи се омрази и конфликти, все повече прилича на пръчка динамит, прикрепена с фитил към един по-широк свят с още по-голяма експлозивна енергия. Далеч от изолацията, Иран се присъедини към нещо, което изглежда като антиамериканска „ос“ заедно с Русия, Китай и Северна Корея. Не в името на преизбирането на Байдън, а в името на избягването на световна война, всички трябва да се надяваме, че Вашингтон и Техеран ще намерят начин да предпазят Близкия изток от взривяване.

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ американската дипломация, национална сигурност и геополитика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

fallback
fallback