Данъчните правят вашата енергия по-скъпа и по-мръсна

След най-продължителния пристъп на инфлация от едно поколение бихте си помислили, че правителствата ще се стремят да направят всичко възможно, за да намалят цените на потребителските стоки. Когато става въпрос за енергия, се случва точно обратното.

Администрацията на президента Джо Байдън обмисля по-нататъшно премахване на митата от 27,5% върху китайските електрически превозни средства, за да подпомогне подкрепата на закъсалата местна индустрия, съобщи Bloomberg News миналия месец. Това следва след като Европейският съюз започна антисубсидийно разследване на същия сектор и заплаши с изравнителни налози върху износа на електромобили от Китай в допълнение към настоящите мита от 10%. По-рано през декември Вашингтон също така въведе правила, за да спре производителите на автомобили, които използват китайски батерии, да получават достъп до данъчни кредити.

Като се имат предвид всички тези налози, едва ли е изненадващо, че произведените в Китай електромобили струват приблизително два пъти повече в Европа, отколкото на родния им пазар, и в повечето случаи ги няма по пътищата в Северна Америка. Ръководителите на автомобилната индустрия в САЩ и Европа през последните месеци побързаха да хвърлят вината за намаляването на собствените си планове за преход към електрическа енергия върху слабото потребителско настроение. Това чувство може да е много по-различно, ако на обществеността беше позволено да купува евтините електромобили, които се предлагат там, където не са възпрепятствани от протекционистични бариери.

Подобни пречки са изправени пред китайския износ на кули за вятърни турбини за ЕС и слънчеви панели за САЩ. Тъй като популистки политици се предстяват силно преди изборите тази година и в двата региона, не бива да се изненадвате да видите, че данъчните ще разширят правомощията си още повече.

Най-порочното нещо в тази коварна тенденция е, че точно възприеманата важност на енергийния преход е това, което я възпира. Търговските бариери не се издигат в името на ограничаването на възхода на електромобилите. Вместо това те се издигат с обещанието, че ще помогнат за установяването на конкурентен нов вътрешен производствен сектор за чисти технологии.

Проблемът е, че това не работи. Законът за намаляване на инфлацията на администрацията на Байдън съдържа правила, задължаващи новите зарядни устройства за EV, получаващи федерални средства, да се произвеждат в САЩ. Резултатът не е бум на фабриките за зарядни устройства, а срив на инсталациите на зарядни устройства. Две години след приемането на закона почти нито една от станциите не е построена, една от основните причини, които шофьорите изтъкват да отлагат преминаването към EV.

Подобна е и историята в Индия, която наложи данък от 40% върху вноса на соларни модули от 2022 г. насам, за да насърчи местното производство. Митата само успяха да забавят темпото на прехода на страната към възобновяема енергия. Според BloombergNEF вносът е нараснал до степен, в която съставлява около две трети от доставките, но свързването на нови слънчеви генератори спира. Ню Делхи обмисля намаляване на митата наполовина, за да гарантира, че има достатъчно внос, за да отговори на търсенето, съобщи "Ройтерс" миналата година, без да посочва откъде е взела информацията.

Въпреки че се изгражда сложна мрежа от правителствени ограничения около чистите технологии, изкопаемите горива остават до голяма степен освободени. Японските автомобили, които се задвижват предимно от двигатели с вътрешно горене, плащат само 2,5% налог върху вноса в САЩ, в сравнение с 27,5% за електрическите автомобили от Китай. Слънчевите панели в САЩ имат налог от 14,5% в момента, докато парните турбини като тези, използвани в електроцентрали, работещи с въглища и газ, плащат 6,7%. Реактивни двигатели и въглища могат да се внасят без мита, докато суровият петрол се таксува само с няколко цента за барел, ставка, равна на една десета от процентния пункт.

Това е още един пример за начина, по който правителствената намеса поставя палеца си на везните в полза на мръсната енергия във време, когато нещата трябва да се движат в обратната посока. САЩ се отказаха от водена от Нидерландия инициатива на срещата на върха за климата COP28 в Дубай миналия месец за премахване на субсидиите за изкопаеми горива, които според Международния валутен фонд възлизат на около 1,3 трилиона долара годишно.

Правителствата обезсърчават точно действията, от които се нуждаят, за да се сведат до нула, цитира вестник Guardian генералния директор на Световната търговска организация Нгози Оконджо-Ивеала, който каза на COP28: „В СТО забелязахме, че тарифите за внос на възобновяеми енергийни източници в много страни са средно по-високи от тарифите за стоки от изкопаеми горива.“

Има начини да се подкрепи местното производство, без да се нарушава търговията. Механизмът за коригиране на въглеродните граници или CBAM, въведен от ЕС миналата година, ще накара вносителите да плащат за CO2 отпечатъка на техните стоки. Това е обещаващ начин да се гарантира, че страните, които са инвестирали в енергия с ниски емисии, няма да бъдат подбивани от нации, които позволяват на производителите си да замърсяват безплатно. Най-важното е, че политиката не дискриминира. За да избегнат плащането, страните износителки просто трябва да поставят същата цена на въглерода, която прави ЕС.

Искаме да се придвижим към свят на производство с нулеви емисии. За да направим това, трябва да използваме мерки като европейския CBAM, за да превърнем чистата енергия в сравнително предимство за бъдещите износители, като същевременно премахнем необмислените тарифи. Само тогава глобалните вериги за доставки, които вече са готови да подкрепят енергийния преход, ще могат да процъфтяват.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.

Още по темата

Стартъп разработва нова технология за повторна употреба на критични метали

България има голям потенциал за развитие на офшорна вятърна енергия

България е привилегирована по пътя към нетна нула чрез богатство на ресурсите си

Как България да запази традиционната си роля на енергиен износител в региона