Крал Чарлз III e много скучен монарх, слава Богу

Британската кралица почина преди една година, а синът ѝ навършва първата си годишнина на трона. Това, което удиви поданиците му и може би разочарова блогърите, които следят кралските семейства по света, е колко приятно безпроблемно и наистина скучно се оказва управлението на Чарлз III.

Не е имало публични изблици на гняв от самия него, въпреки че чувам информирани доклади за няколко лични такива. В продължение на десетилетия, като принц на Уелс, кралят ореше в собствената си бразда, понякога с хаотични последици, особено когато се опитваше да се намеси в политически въпроси. Това стана най-сериозно и заплашително за доверието в него, когато преди около 15 години той накара правителствени министри да отклонят пари на данъкоплатците от Националната здравна служба за хомеопатична медицина, едно от любимите му неща.

Хирурзите и лекарите протестираха яростно, публично и със сигурност с право, че всеки паунд, разпределен по този начин към това, което те характеризират като шарлатански лекарства, е бил отклонен от научно доказани лечения. Много от нас се страхуваха от последствията, ако, веднъж коронован, той продължаваше с подобни кампании.

Но това не се е случило. От деня на смъртта на майка си, той обиколи кралството си; проведе изключително успешно държавно посещение в Германия; и изглеждаше, че отхвърли голяма част от привичния си мрак както за себе си, така и за света, в който живее.

Преди години приятел ми разказа една история за стария Чарлз, след посещение в дома му в Глостършир, Хайгроув. Те се разхождали из любимата му градина на пролетното слънце. Приятелят ми била въодушевена от това колко прекрасно изглеждат цветовете по дърветата. Чарлз отговорил мрачно: „Да, но до утре всичко ще падне!“ Този обмен изглеждаше символичен за неговия подход към живота - завинаги да вижда чашата като наполовина празна.

Но коронясването, наградата - която той чакаше почти до края на живота си - го смекчи и развесели. Той изглежда готов да се вслуша в съвети, добри съвети, както не беше в миналото.

Когато бракът му с принцеса Даяна се проваляше, той се остави да бъде убеден, че трябва да говори открито - да каже своята страна за случилото се - което се оказа толкова прибързано, колкото винаги се случва при разпадане на семейства, независимо дали тези на принцове или обикновени хора.

Съвсем наскоро, за разлика от това, той отговори на порой от обиди, хвърлени през Атлантическия океан от по-малкия му син Хари, херцогът на Съсекс, и съпругата му Меган, като каза... абсолютно нищо. И със сигурност това е разумният курс. Данните от социологическо проучване сочат, че не само повечето от британците подкрепят краля и семейството му срещу Съсекс, но дори много бивши симпатизиращи американци са се уморили от дълбокото потъване на Хари и Меган в самосъжаление. Кралят няма какво повече да се страхува от тях.

Братът на Чарлз, принц Андрю, все още представлява реална заплаха за репутацията на кралското семейство. Въпреки че Андрю е опозорен завинаги заради връзката си със сексуалния хищник Джефри Епщайн, той отказва да признае грешката си. Кралят се е опитал да го изгони от дворцовата му квартира в Роял Лодж, Уиндзор, но той упорито отказва да мръдне.

Миналия месец беше дадена широка публичност на пристигането на Андрю в замъка Балморал, за да се присъедини към годишното шотландско събиране на кралското семейство. Той беше сниман, докато беше придружаван до замъка от по-големия син на Чарлз, принц Уилям. Тъй като всичко, направено от кралските особи в наши дни, отразява внимателно оркестрирани връзки с обществеността, предполагаме, че кралят е решил, че е по-добре семейството да се държи великодушно към този братски срам. И това решение също беше умно.

Кралица Камила доказа голямата история на успеха на новото царуване, за изненада на онези от нас, които се съмняваха в мъдростта да бъде коронясана дългогодишната любовница на краля. Можем да подозираме, че за това весело селско момиче да поеме царствена роля на седемдесетте си години не е приятно бреме. Приятели казват, че най-щастливите ѝ часове са прекарани в дискретно пребиваване в личния ѝ дом, Рей Мил в Уилтшър, където тя ходи без придворни и лакеи, за да играе с внуци, да разхожда кучета и дори да готви малко. Тя се шегува по начин, по който родените и отгледани кралски особи не го правят.

Въпреки това съм изненадан, че една година след управлението на Чарлз нито един от трудните въпроси не се задава много, особено за кралските финанси. Те останаха забулени в тайна, докато Чарлз не показва никакви признаци, че ще се откаже от масива си от къщи и дворци, освен малка ферма в Уелс. Тъй като британската икономика е в застой, изглежда невероятно, че никой не вдига шум около самозадоволяването на кралския начин на живот, който очаквахме да бъде ограничен след смъртта на кралицата.

Никой не иска монархия в дрипи, което е противоречие. Но в Лондон Чарлз и Камила продължават да живеят в бившата си резиденция, Кларънс Хаус, огромна къща почти срещу двореца Сейнт Джеймс. Там им харесва и не искат да спят в Бъкингамския дворец. Междувременно Чарлз често се измъква до Хайгроув с неговата приказна градина или до замъка Мей в Северна Шотландия, закупен от баба му, кралица Елизабет.

Защитниците на кралските особи казват: „А, но някои от тези имоти са финансирани от частните им богатства.“ Да, но откъде идват тези богатства? Основата на съвременното богатство на Уиндзор е, че в края на 19-ти век кралица Виктория е измъкнала много милиони от средства, предоставени ѝ от държавата. Тя харчи малко през дългите си години на самоналожено уединение след смъртта на съпруга ѝ, принц Алберт, през 1861 г. Никой от нейните наследници не е плащал данък върху наследството като останалите от нас, нито мащабът на личното им богатство е разкриван.

Мълвата на кралската улица днес е, че Чарлз е решил да не променя радикално начина, по който се води монархията, като отлага реформите, докато Уилям не поеме трона. Моето предчувствие е, че на краля просто му липсва енергия или склонност да действа смело. Правят се някои скромни икономии в кралските домакинства със загуба на работни места. Но няма признаци за значително намаляване на портфолиото му от имоти. Нито пък все още се говори за премахване на някой от скъпите семейни придобивки - като полицейски мотоциклетисти, когато някоя периферна принцеса присъства на изложба на цветя.

И така, защо няма обществено недоволство? Мисля, че това е така, защото британският народ е горещо благодарен, че във време, когато нашето политическо управление се възприема като хаос, железопътните и здравните услуги се разклащат, училищните сгради се рушат, церемониалната и достойна част от държавата се възприема като функционираща гладко.

Проучванията показват, че цели две трети от британците смятат, че Чарлз върши добре работата си. Той е популярен, както никога досега, особено през мрачните години, когато се смяташе за отговорен, поне отчасти, за трагичната съдба на принцеса Даяна.

Тези от нас, които си спомнят добре Даяна - и сега, разбира се, никой под 30 години няма лични спомени за нея - си задават въпроса: Как би изглеждала британската монархия днес, ако беше останала с Чарлз и беше живяла? Много двойки, особено тези в публичната сфера, поддържат отровени бракове „заради децата“ или защото го възприемат за задължение. Даяна би била катастрофална съпруга за крал, когото бе започнала да мрази. Веднъж тя ми каза: „Не мисля, че Чарлз може да го направи“ — което означаваше да бъда достоен монарх.

Ако тези двамата днес бяха заели съседни тронове, заглавията щяха да пламват всеки ден за техните скандали. Поток от изтичане на информация в медиите би подчертал гледната точка на кралицата за непригодността на нейния съпруг и дори за глупостта му.

Така както изглежда, Камила изглежда го е спасила и го е довела толкова близо до щастието, колкото той е способен. За това не само той, но и всички ние, които сме негови поданици и подкрепяме монархията, имаме основание да изпитваме благодарност.

Преди две години, когато кралица Елизабет II все още беше жива, никога не бихме се осмелили да повярваме, първо, че преходът към управлението на нейния син ще бъде осъществен с толкова малко публична травма; и второ, че щяхме да завършим първата година от неговото управление почти без инциденти. Бях сред онези, които някога са подкрепяли принц Уилям да поеме трона след баба си, докато Чарлз и Камила се оттеглят в Хайгроув. Грешахме.

Отношенията на Уилям с баща му, никога близки, остават видимо далечни. Както и да е, Чарлз е това, което имаме сега, и той е по-успешен в работата, отколкото някой очакваше. Като начало, той е първата висша кралска особа след Албърт на кралица Виктория, който проявява истински интерес към културата и изкуствата - особено архитектурата.

Когато обитаваме свят в такъв смут, какво облекчение е да бъдеш управляван от човек, който не прави почти нищо, за да подплаши конете. Той е изпълнил основното задължение на конституционен монарх, само с това, че е там. Най-известната му страст към борбата с изменението на климата, кауза, на която той беше пионер, сега предизвиква широко одобрение и уважение.

Следващия месец той ще направи държавно посещение във Франция, което е почти сигурно да бъде успешно, а след това и по-широко задгранично турне. Той ще ръководи вътрешна кампания срещу разхищаването на храна, която дори скептиците не могат да определят като политическа намеса.

Само една четвърт от британците твърдят, че искат край на кралските особи и броят им изглежда намалява. Републиканци, нашата монархия - в този 21-ви век, най-големият анахронизъм на Великобритания - не е изглеждала толкова стабилна върху основите си от векове.

Макс Хейстингс е колумнист на Bloomberg, британски журналист и военен историк, който е работил като чуждестранен кореспондент на BBC, главен редактор на Daily Telegraph и редактор на The Evening Standard.

Още по темата

Някои монарси издържат, но монархиите са в упадък по целия свят

Монархията е най-успешното британско (ре)изобретение

Смъртта на кралицата води до необлагаемото прехвърляне на активи за £18 милиарда