Путин, Пригожин и бъдещето на ОПЕК+

Не беше изненадващо, че саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман беше сред първите чуждестранни лидери, които телефонираха на Владимир Путин тази седмица, за да го проверят след неуспешния бунт. Саудитският крал изрази своето „облекчение от успешната деескалация“ и своите „пожелания за допълнителна сигурност и стабилност“.

Не знаем как ще се разиграе драмата, която отслаби Путин, през следващите дни, седмици и месеци, но съм сигурен в едно: руският лидер направи ОПЕК по-силен от всякога. Премахнете го и Саудитска Арабия и останалата част от картела ще имат проблем. И това, което хаосът показа на руснаците и на петролния пазар, е, че те трябва да започнат да обмислят Русия без Путин.

През 2016 г. ОПЕК беше ранено животно. Шистовата революция, която превърна САЩ в най-големия производител на петрол в света, подкопа пазарната мощ на Саудитска Арабия и нейните съюзници. Други страни извън ОПЕК, от Бразилия до Русия, се възползваха от усилията на картела да поддържа цените на петрола по-високи, отколкото би диктувал свободният пазар. Експертите се втурнаха да пишат некролози на ОПЕК.

Но на среща в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Ханджоу, Китай, Путин и принц Мохамед сключиха сделка, която трансформира петролния пазар. За една нощ Русия се отказа от десетилетия на съпротива срещу картела, присъединявайки се към нов, свободно дефиниран съюз, наречен ОПЕК+. Щяха да минат няколко месеца, докато сделката стане публична, но когато това стана, това, което се появи, беше картел, съперничещ на пика си на влияние през 70-те години. Новата комбинация пряко контролираше 50% от световния пазар на петрол, спрямо около една трета преди сделката.

Това беше печеливш за всички пакт, циментиран с пари: принц Мохамед се нуждаеше от по-високи приходи от петрол за плановете си за модернизация, а Путин имаше нужда от петродолари, за да финансира империалистическата си визия и да преодолее западните санкции, наложени след инвазията му в Крим две години по-рано.

Но присъединяването към ОПЕК почти не беше празнувано в Москва. Игор Сечин, ръководител на контролирания от държавата петролен гигант "Роснефт", искаше свобода, за да продължи да печели на гърба на усилията на ОПЕК, вместо да помага на картела. Други в петролната индустрия също бяха скептични, както и мнозина в министерството на финансите и централната банка.

Във всеки случай Русия не се присъедини към ОПЕК, както би предпочела Саудитска Арабия, но подписа така наречената „Декларация за сътрудничество“ през декември 2016 г. във Виена. Декларацията показа, че членството е по-скоро ръкостискане, отколкото държавен проект.

Но нищо не е вечно - дори този броманс.

В исторически план смяната на режима е предизвиквала най-големите сътресения в ОПЕК. Падането на шаха на Иран през 1979 г. и пристигането на Уго Чавес във Венецуела през 1999 г. го направиха по-силен. Оттеглянето на Путин вероятно ще го тласне в обратната посока.

Ако Путин си тръгне, това може да означава края на коалицията ОПЕК+, и да задейства не само излизането на Русия, но и на останалите девет страни, които я последваха. Заедно 10-те членки на алианса ОПЕК+ извън ОПЕК изпомпиха почти 15% от световния суров петрол миналия месец – не малко количество.

Не е ясно какво ще последва, но Саудитска Арабия показа на света в началото на 2020 г., че е готова да започне ценова война, наводнявайки пазара и сривайки цените, за да принуди Москва да остане на страната на картела. При този сценарий падането на Путин ще бъде изключително мечи и хаосът на петролния пазар ще се разпространи върху енергийните акции, петролните валути като канадския долар и държавните облигации на развиващи се пазари като тези на, да речем, Нигерия.

Но има и друг – бичи – сценарий, който трябва да се обмисли. Ако падането на Путин доведе до насилие, най-лошият сценарий може да спре или сериозно да попречи на производството на до 10% от световното предлагане на петрол. Още по-лошо, резултатът може да е различни военачалници – или, да речем, олигарси – да контролират различни части от петролната индустрия на страната. Това, разбира се, би било много възходящо за цените на петрола.

Подобно на шпионите по време на Студената война, опитният търговец на петрол ще трябва да овладее изкуството на коридорите на властта на Кремъл.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Запасите от саудитски петрол в Червено море увеличават глобалните плаващи хранилища

Бунтът в Русия подчертава крехкостта на петрола

Саудитците затягат петролните доставки за САЩ и Европа

Необичайната конкуренция на китайски петролни компании в Близкия Изток

Кризата в Русия налага преосмисляне на рисковете на петролния пазар