Подобно на повечето индустриализирани страни в наши дни, Китай се бори с недостиг на квалифицирани работници. Намаляването на работната сила и спешната нужда от повишаване на производителността накараха Пекин да предложи решение: инсталиране на повече промишлени роботи във фабриките. Това обаче няма да свърши работа.
В опит да подобри производствените линии, които могат да произвеждат стоки с по-висока стойност, Министерството на промишлеността и информацията на Китай пусна плана Robotics-plus Application през януари. Той имаше ясна цел: удвояване на плътността на роботите в индустриалния сектор до 2025 г. от 246 на 10 000 работници през 2020 г. Планът препоръчва разширяване на използването на машини в области като водноелектрически централи, вятърни паркове и критични електрически системи.
Подобно определяне на технологични цели е начинът на действие на Пекин (нещо като "Произведено в Китай 2025 г."). За да постигне последните цели, гъстотата на роботите ще трябва да нараства само с 13% годишно, посочва Daiwa Capital Markets Hong Kong Ltd. В същото време производственият труд в страната вероятно ще намалее през следващите три години, както се случи през 2020 г. Ръстът на производителността продължава да се забавя, повишавайки нуждата от промишлени машини. Като цяло, тенденциите сочат перфектен случай на търсене и предлагане за автоматизация.
Домашни компании като Estun Automation Co. и Shenzhen Inovance Technology Co. правят бързи и точни машини, които могат да сглобяват автомобили, да се движат в триизмерни равнини и да се усукват по сложни начини – почти като човешка ръка. Други могат да запояват, закрепват винтове и да правят лазерни маркировки. Металообработващите фирми и фирмите за авточасти ги изкупуват, като продажбите са нараснали с цели 72% през последното тримесечие на 2022 г. Японските Fanuc Corp. и Yaskawa Electric Corp. притежават водещи пазарни дялове, осигурявайки по-голямата част от търсенето.
Междувременно предишните правителствени усилия за автоматизиране на фабрики доведоха до това, че Китай разполага с най-големия оперативен запас от роботи в света и най-много годишни инсталации. Това спомогна за ускоряване на производствените процеси и за подобрена прецизност на производството.
И все пак наличието на повече роботи във фабричните етажи не означава, че Китай ще постигне бърз технологичен напредък и гигантски скокове в производителността. Докато тези машини са предназначени да запълнят недостига на работна сила, те също се нуждаят от висококвалифициран персонал, за да извлекат печалби от интелигентното производство. Без правилните нива на умения служителите не могат да програмират и работят с автоматизирано оборудване.
Със скоростта, в която Китай въвежда тази технология, приблизително 300-те милиона работници мигранти в нацията няма да могат да допринесат много за брутния вътрешен продукт на производствения сектор. Към 2021 г. само 12,6% са с висше или по-високо образование.
Това е тревожно за най-голямата работна сила в света. До 40% от дейностите, извършвани от стотици милиони работници мигранти, ще бъдат автоматизирани до края на десетилетието. Повече от половината са на 41 и повече години и преквалификацията е трудна задача. Междувременно привличането на по-млади, по-квалифицирани и образовани китайци ще отнеме известно време - няма да се случи с темпото, с което се увеличава гъстотата на роботите, или в рамките на обявения от министерството срок. Междувременно по-малко избират да се насочат към производството, вместо това предпочитат сектора на услугите. Тези граждани сега са по-малко мобилни и намират работа по-близо до дома.
За да спрат по-нататъшното изтощение, държавните плановици положиха огромни усилия да привлекат обратно работниците в усилията си за възстановяване след края на нулевия Covid. Бяха разкрити множество субсидии. Хиляди автобуси, полети и влакове бяха разгърнати, за да изтеглят хора до производствени центрове и строителни проекти след Лунната Нова година. В южния град Донгуан служителите са похарчили почти 3 милиона долара, за да наемат хора. Въпреки че това може да е полезно за изграждането на инфраструктура и услугите, усилията може да бъдат подкопани, ако малцина могат да управляват сложните роботи във фабриките в Китай.
Политиците насочват вниманието си към обучение и повишаване на квалификацията на работната сила. Те също така насърчават компаниите да инвестират в професионално образование. Това може да помогне, но Пекин ще трябва да направи повече, за да могат работниците му да настигнат роботите. Последното нещо, от което Китай се нуждае, е купчина неактивни машини.
Анджани Триведи е колумнист на Bloomberg Opinion за индустриални сектори в Азиатско-тихоокеанския регион. Преди това тя е била колумнист за Heard on the Street на Wall Street Journal и репортер по финанси и пазари за вестника, и е била инвестиционен банкер в Ню Йорк и Лондон.