fallback

Климатичната криза не може да бъде избегната без фокус върху сградния фонд

Темата привлича все повече внимание в рамките на различни форуми

12:25 | 12 ноември 2022
Автор: Патрик Сисон

Сградният фонд винаги е играл основна роля в климатичната криза - широко споделяна статистика предполага, че приблизително 40-процентен дял от глобалните емисии на парникови газове могат да бъдат отдадени на изграждането и поддръжката на сгради. Но строителният сектор не привлича съразмерно внимание на международните климатични срещи, пише Bloomberg.

На COP27 – Конференцията на ООН за изменението на климата, която сега се провежда в Шарм ел-Шейх, Египет – това започва да се променя: повече от 140 събития в рамките на почти двуседмичното мероприятие се фокусират върху недвижимите имоти и строителството. Световният съвет за зелено строителство, глобална организация с нестопанска цел, фокусирана върху декарбонизацията на сградите, също ще бъде домакин на редица събития.

Тази промяна отразява oсновна — и отрезвяваща — математика, смята Каси Съдърланд, управляващ директор за климатичните решения и мрежи в C40, коалиция от градове, фокусирани върху действията в областта на климата. На фона на голямото количество на въглеродни емисии в глобален мащаб, генерирани от сгради, и скорошните доклади, които показват, че страните все още не изпълняват климатичните си ангажименти – светът не би могъл да постигне целите за 2030 г. или за 2050 г., без да обърне внимание на строителния сектор.

„Тази индустрия се очертава като ключова“, заяви Брендън Уолъс, съосновател и управляващ партньор в Fifth Wall, фирма за рисков капитал, която инвестира в строителни технологии. „Налице е признание, че единственият начин за декарбонизиране на икономиката е декарбонизиране на физическото пространство“, добавя той.

Отвъд електропреносната мрежа

Настоящите събития подчертават този променящ се фокус. Поредица от природни бедствия, свързани с изменението на климата, превърнаха адаптирането и устойчивостта в сградите и инфраструктурата в непосредствена грижа, а опасните горещи вълни насочиха вниманието към работата на международни групи като Cool Coalition, посочва Рушад Нанавати, който ръководи програмата за градска трансформация на RMI.

Междувременно енергийната криза, която обхвана Европа след нахлуването на Русия в Украйна, стимулира мащабни регионални усилия за бързо намаляване на употребата на петролни и газови продукти за отопление и подобряване на ефективността на сградите.

Но това все още не е достатъчно. Майкъл Дуст, директор на градската ефективност и климат в центъра WRI Ross за устойчиви градове, казва, че скоростта на модернизацията на сградите с чиста енергия е само на една шеста от необходимото, за да се постигнат целите за декарбонизация до 2030 г.

В световен мащаб предизвикателствата за „чисто“ строителство може да се разделят на три основни сегмента: гарантиране, че новите сгради в по-богатите страни са направени по възможно най-устойчивия начин; преоборудване на съществуващи сгради, ориентирани към изкопаеми горива; и бързо прехвърляне на зелени строителни технологии и финансиране урбанизиращи места в южните страни. 

Миналите преговори за климата се фокусираха повече върху прехода от изкопаеми горива към възобновяеми източници на енергия. Това е изключително важно, но самото изчистването на електропреносната мрежа може да остави много емисии на ниво сграда, отбелязва Джон Мандик, главен изпълнителен директор на базирания в Ню Йорк Urban Green Council. В градове като Лондон и Ню Йорк, например, 40% от емисиите все още ще идват от сгради, които изгарят петрол и природен газ за отопление, дори след като мрежата стане 100% възобновяема. Електрифицирането на тези по-стари структури е от решаващо значение: 90% от сградите в Ню Йорк днес ще продължат да съществуват през 2050 г., добавя Мандик.

„Вече имаме налични технологии и начертан път“, посочва Ерин МакКонахи, директор по машинно инженерство в Arup. „Просто трябва да накараш хората да го направят“, смята той.

Фокус върху справедливостта

Дуст от WRI казва, че един от големите тласъци в рамките на по-широката дискусия за сградния фонд ще бъде подпомагането на по-бедните окръзи както с финансиране, така и с подкрепа за по-устойчиви строителни стратегии.

Освен това е необходимо финансиране за насърчаване на строителни технологии с по-ниски емисии както за небостъргачите, така и за апартаментите, никнещи в разрастващи се мегаполиси.

„Трябва да има огромна финансова инжекция и изграждане на капацитет, а това просто не се случва“, посочва Дуст и настоява за гаранции, че помощите наистина текат.

Тези инвестиции няма да се справят само с явните неравенства там, където изменението на климата удря най-силно и най-бързо: подпомагането на по-малко заможните региони да „прескочат“ към устойчиво строителство ще спаси света от огромен източник на бъдещи емисии. „Това е като директен скок към мобилните телефони“, обяснява МакКонахи от Arup. „Няма нужда да правим наследена инфраструктура, която е свързана с интензивни въглеродни емисии. С правилната поддръжка има възможност да преминем направо към чиста инфраструктура“, твърди той.

Има много предизвикателства при постигането на значителен напредък по климатичните цели, включително глобалното охлаждане на икономиката и реалността, че особено в страни като САЩ голяма част от важните политики и регулиране по отношение на климата се извършват на много местно ниво. Но мнозина са окуражени от инерцията зад "по-чистите" сгради.

fallback
fallback