Ще бъде ли подпалена война на Балканите заради спор за лични документи 

Дали “големият Путин” дава заповеди на “малкия Путин" и дали инструкциите са да се провокира това, което на практика може да се превърне във втора украинска криза в Европа, но в Косово. Подновяването на конфликта в Косово би било с по-малък мащаб от войната в Украйна и без призрака на ядрените оръжия. Но би се състоял по-близо до географското сърце на Европейския съюз - на Балканите, недалеч от мястото, където някога е избухнала Първата световна война - и би поставил под съмнение ценностите, решимостта и доверието в блока, пише Андреас Клут, Bloomberg Opinion.

"Големият Путин" - т.е. руският президент Владимир Путин - би се зарадвал. "Малкият Путин" в този контекст е сръбският президент Александър Вучич, който може да предизвика нов конфликт в Косово. 

Геополитическият състав и при двете конфронтации ще бъде почти същият. Предполага се, че ЕС и НАТО ще подкрепят едната страна (Косово), а Русия и Китай - другата (Сърбия). 

Съществуват и други паралели. И Путин, и Вучич са начело на православни славянски нации, възникнали от комунистически федерални държави - Съветския съюз и Югославия - които се разпаднаха след Студената война. Освен това руснаците и сърбите се смятат за етнически и религиозни роднини. И двете нации подхранват комплекси на жертва и на превъзходство, както и недоволство срещу съседните държави, които искат да бъдат независими, но в които живеят много етнически руснаци или сърби. В името на защитата на роднините си Русия и Сърбия се държат в различна степен като агресивни иредентисти. 

През 90-те години на ХХ век Сърбия, под ръководството на бившия си лидер Слободан Милошевич, подкрепя етническите сърби в Босна, които се борят срещу (предимно мюсюлманските) бошняци, а след това тероризира етническите албанци в Косово, по това време сръбска провинция. По-късно Милошевич е съден от наказателен трибунал на ООН по обвинения в геноцид и престъпления срещу човечеството - но е намерен мъртъв в затворническата си килия преди произнасянето на присъдата. Скоро след това Путин се включи в играта: нападна Грузия през 2008 г., Украйна през 2014 г. и отново с пълна сила тази година.

Сърби и руснаци са единодушни и в психологическото си определение за врага. През 1999 г. НАТО бомбардира Сърбия в опит да спре етническото прочистване на албанското мнозинство в Косово - НАТО поддържа мироопазващи сили в Косово и до днес. В резултат на това сърбите не гледат с добро око на трансатлантическия алианс. Подобно на руснаците, те са склонни по подразбиране да не вярват на целия Запад - две трети от сърбите например обвиняват НАТО за войната в Украйна, а само 10% сочат с пръст Русия. 

Путин, от своя страна, смята НАТО за империя на злото и за нещо повече от прикритие на най-големия му враг - САЩ. За да оправдае параноята си от западното посегателство - и по този начин собствената си агресия - той неизменно споменава бомбардировките на НАТО над Сърбия в своите изказвания.

От средата на 2000 г., за съжаление на Русия и Сърбия, Украйна и Косово предприеха стъпки към свободата и ЕС. Украйна преживя своята Оранжева революция през 2004-2005 г. и така нареченото въстание Евромайдан през 2013-2014 г. Въпреки това Путин отрича тя да е нещо друго освен част от Русия. През 2008 г. Косово обяви независимост от Сърбия. Но Сърбия не признава Косово и - подкрепяна от Русия и Китай - блокира присъединяването на Косово към ООН и други международни органи.

Между двата конфликта обаче има голяма разлика. Украйна иска да се присъедини към ЕС (и наскоро стана кандидат за членство), докато Русия на Путин иска да "унищожи" блока, както се изрази бившият германски канцлер Ангела Меркел. За разлика от тях, Сърбия и Косово искат да станат членове на ЕС, заедно с останалите страни от бивша Югославия, които все още не са в блока. 

Това означава, че и Косово, и Сърбия трябва да се държат добре. Те трябва да спазват стандартите на ЕС за върховенство на закона, демокрация и чисто управление. И трябва да положат усилия за уреждане на спора си. Нито една държава с открити териториални спорове не може да се присъедини към ЕС. 

Сега обаче над сърбите, косоварите и всички европейци е надвиснал друг голям въпросителен знак. А непосредствената причина е рисковано банална.

Тя е свързана с регистрационните номера и личните карти. В знак на лоялност много етнически сърби, живеещи в Косово, са запазили регистрационни номера и лични карти, издадени им от Сърбия. Сега Прищина, столицата на Косово, иска да въведе закон, който да изисква от тях да получат подходящи косовски номера и карти. 

Това беше достатъчно, за да предизвика протести и стрелба тази седмица. Никой не беше ранен. Но и Белград, и Москва веднага извадиха пропагандните си рогове и обявиха, че Косово планира да изгони или дори да убие етнически сърби. Един от членовете на сръбския парламент отбеляза, че Сърбия може да бъде "принудена да започне денацификация на Балканите", като повтори нелепите, но плашещи халюцинации на Путин за Украйна преди инвазията му.