Икономическият двигател на Китай губи мощност в надпреварата със САЩ

От няколко десетилетия Китай се доближава икономически до САЩ. В зависимост от начина на измерване, размерът на брутния вътрешен продукт на страната или вече е надминал този на най-големия ѝ глобален конкурент, или се приближава все повече. Средните доходи все още са много по-ниски в Китай, но по друг ключов показател за стандарта на живот –  очакваната продължителност на живота – Китай се изравни със САЩ през пандемичната 2020 г., пише Джъстин Фокс за Bloomberg.

С напредването на този век обаче изглежда, че Китай ще се изравни със САЩ по друг, далеч по-малко положителен показател. Населението на страната в трудоспособна възраст от близо един милиард (хора, на възраст от 15 до 64 години) е от съществено значение за нейния икономически възход, позволявайки ѝ да се превърне в работилницата на света и в огромен потребителски пазар. Според последните прогнози на ООН тази група ще започне да намалява бързо през 2030 г. и ще се свие с почти две трети до края на века.

Междувременно се очаква населението в трудоспособна възраст на САЩ да запази настоящия си размер до 2100 г., което означава, че същата група в Китай ще се свие от четири пъти по-голяма спрямо американската до два пъти. Ако се добавят Канада и Мексико, които не са точно част от пазара на труда в САЩ, но споделят зона за свободна търговия, населението в трудоспособна възраст на Китай ще е само 1,2 пъти по-голямо.

Сценарий на ООН за дела на населението в трудоспособна възраст. Графика: Bloomberg 

Тези прогнози, от „средния сценарий“ на ООН, може да са прекалено оптимистични по отношение на демографските тенденции в Китай. Те предполагат, че коефициентът на раждаемост в страната ще се възстанови от резкия спад от последните няколко години и ще се доближи до този в САЩ с напредването на века.

Очаквания на ООН за раждаемостта в Китай - брой раждания на жена. Графика: Bloomberg 

Прогнозите може да са твърде оптимистични и по отношение на тенденциите за раждаемостта в САЩ, но страната би могла да разчита на друг източник за растежа на населението, който Китай все още не приветства и вероятно няма да го направи скоро: голямата имиграция.

Прогнози за нетната миграция. Графика: Bloomberg 

ООН също разглежда и „сценарий с ниска раждаемост“, при който нивата на раждаемост се стабилизират на ниски стойности и в Китай, и в САЩ. В такъв случай населението в трудоспособна възраст на Китай ще се свие с над 80%, а Северна Америка ще изпревари страната по този показател през 2097 г.

Прогноза за дела на населението в трудоспособна възраст при трайно ниски нива на раждаемост. Графика: Bloomberg 

Разбира се, 2097 г. е много далеч и нищо, освен спадът на населението в трудоспособна възраст на Китай през 2030 г., който вече е предшестван от скорошното понижение на раждаемостта, не е сигурно.

ООН прави дългосрочни прогнози за населението от 50-те години на миналия век и макар те да са доста добри в по-широк мащаб, често не са точни именно в детайлите. Изчезването на две трети или повече от населението в трудоспособна възраст, прогнозирано за Китай, е безпрецедентно в съвременния свят и заплахата от това може да доведе до политически и обществени промени, които да забавят или дори да спрат тенденцията. Много други неща могат да се случат през следващите 75 години, за да променят тези прогнози.

Освен това прогнозите за населението на ООН съдържат друга информация за бъдещото предлагане на работна ръка, която в крайна сметка може да се окаже много по-важна от това как се подреждат Китай и САЩ. Предвижда се Африка да бъде най-големият печеливш, като населението в трудоспособна възраст се очаква да бъде почти равно на това на Азия до края на века. (За своите континентални/регионални групи ООН поставя Мексико в Латинска Америка и определя „Северна Америка“ като САЩ, Канада, Бермудите, Гренландия и Сен Пиер и Микелон).

Къде ще бъдат потенциалните служители според очакванията на ООН. Графика: Bloomberg 

Все пак процесът, с който се очаква да се сблъска Китай след няколко години, вече е факт в редица страни в Източна Азия. В Япония населението на възраст между 15 и 64 години се понижава със 17% от 1994 г. насам, докато в Южна Корея и Тайван изглежда пикът беше достигнат през 2017 и 2016 г., което означава, че изместването от растеж на групата към свиване ще бъде трудно за игнориране на континента.

Япония остава богата, напреднала икономика въпреки четвърт век (досега) на намаляване на населението в трудоспособна възраст. Но нейният дял в номиналния световен БВП се понижава до 5,1% през 2021 г. от 17,9% през 1994 г. Всички богати държави отстъпват по дял от БВП, за да направят място за Китай и други развиващи се пазари. Делът на САЩ обаче намалява само до до 23,9% от 26,1%, а делът на Европейския съюз – до 17,8% от 25,7%.

През 2021 г. делът на Китай в глобалния БВП е 18,5%, а делът му в световното население в трудоспособна възраст е 19,2%. Последният процент се очаква да падне до 6,1% до края на века. Един от начините китайските лидери да избегнат подобен спад на БВП би бил чрез създаването на реформи и инвестиции, които да ускорят темпа на повишаване на доходите на глава от население над глобалните стандарти. Но както писаха по-рано анализатори за Bloomberg страхът от намаленото икономическо влияние в бъдеще може също да предизвика по-малко продуктивен, по-агресивен външен отговор.

„Най-опасната траектория в световната политика е дълъг възход, последван от перспектива за рязък спад“.

САЩ не са изправени пред такава перспектива, поне не поради демографски причини. Възможно е дори страната да се завърне към растеж на населението чрез насърчаване на имиграцията, по-подкрепяща среда за родителите или и двете. Във време на голям песимизъм сред американците това е интересна перспектива.