fallback

След Джонсън Великобритания трябва да се отърве и от имперската си носталгия

Джонсън е апотеоз на британския имперски стил в неговата късна, декадентска фаза - източник на актове на национално самонараняване като Brexit

13:30 | 16 юли 2022
Обновен: 14:34 | 16 юли 2022
Автор: Галина Маринова

Поддръжниците на оттеглящия се британски министър-председател Борис Джонсън се обърнаха срещу него след падането му, обвинявайки го в лекомислено пренебрегване на истината и почтеността в обществения живот. Но никой не може да се преструва, че тази гибелна черта е непозната на британския елит, пише Панкай Мишра в рубриката Bloomberg Opinion.

Ако журналистическата кариера на Джонсън се отличаваше с фалшиви новини и изфабрикувани цитати, както и с расистки и ислямофобски подмятания, то личният му живот беше съпътстван от обвинения в служебни услуги на любовници. Политическата му кариера, подсилена от лъжите за Brexit и допълнително опетнена от почти всички видове скандали, потвърди, че Джонсън не е нищо повече от шикозен мошеник.

За хората по света, които постоянно бяха озадачени от неговия успех, въпросите винаги звучаха така: Как успя да получи най-големия мандат от десетилетия насам в най-старата демокрация в света? Как някога уважаваните вестници в страната, както и прословутите таблоиди, станаха мажоретки на едно почти съвършено въплъщение на мошеничеството на висшата класа?

Отговорът се крие отчасти в елитната култура на империята - социална патология, която по уникален начин е зашеметила Великобритания, като е задължавала нейната политическа и медийна класа в условията на липса на империя да представя празно, повтарящо се ехо на една отдавна изветряла власт и авторитет.

За да добиете бърза представа за това, е достатъчно да погледнете образа на Джонсън, който заедно с бившия министър-председател Дейвид Камерън (съвипускник на Итън) се кипри във фракове и папионки в Булингдън клуб, буйния пиянски клуб на частно обучаваните студенти в Оксфорд. Това е моментна снимка на британския имперски стил в неговата късна и най-декадентска фаза. Пародиен и преувеличен, той е източник на такива опустошителни актове на национално самонараняване като Brexit; Джонсън представлява неговия апотеоз.

Първоначалното олицетворение на свръхпромотираното момче от общественото училище - прочуто описано от писателя Сирил Конъли като случай на перманентно юношество - е, разбира се, имперският проконсул. Изкован на игрищата в Итън, този представител на Британската империя често не е притежавал друго качество освен увереност в способността си да управлява голяма част от света.

Многобройните жертви на неговата арогантност и некомпетентност в колониите можеха ясно да видят основния му порок: емоционална сухота, неспособност да съчувства или да разбира хора, различни от неговите връстници. В съответствие с това Мохандас К. "Махатма" Ганди разработва метод на антиколониална съпротива, който цели да свърже отново британските господари на Индия с техния етичен и емоционален живот и да им помогне да излекуват щетите, причинени от дългите години на изолация и малтретиране в училищата-интернати.

В класово увреденото британско общество обаче личността на имперския патриций се превръща в идеал за останалите - предпоставка за принадлежност към управляващия елит. Всъщност огромната вяра в собствените способности и умението да ги изразява се превръщат в същността на една емблематична и все по-износима британска култура, когато империята изчезва.

Скъпите частни училища и Оксбридж обучаваха младите хора за успешен живот, изпълнен с блъфиране и позиране. В новата си книга, "Chums: Как една малка каста от оксфордски тори превзе Великобритания" журналистът от Financial Times Саймън Купър признава обезоръжаващо, че Оксфорд го е обучил предимно "да пише и говори, за да си изкарва прехраната без особени познания".

Привидно ерудираните (и често неточни) позовавания на гръцката и римската класика от страна на Джонсън са едно такова късно и квинтесенциално британско представяне на патрицианската власт. То със сигурност е станало глобално съблазнително в епохата на меритократичния стремеж. Откривайки клонове на британски пансиони в собствените си страни, елитите на Азия се стремят да посветят собствените си деца в поведението на британската чамокрация*.

Със своите разхлабени правила Великобритания се е превърнала и в "батко на света" - заглавие на неотдавнашна завладяваща книга, която описва как "Великобритания се е превърнала в слуга на магнати, данъчни измамници, клептократи и престъпници". Неотдавнашните разкрития за емира на Катар, който дава куфари с пари на кралска благотворителна организация, или срещите на Борис Джонсън с богат бивш агент на КГБ подчертават как чужденците с пари помагат да се полира блясъкът на имперското наследство на Великобритания.

Неизбежният проблем е, че самата империя вече не съществува. При липсата на първоначалния си източник на власт, богатство и престиж Великобритания се е вкарала в капана на живота на привидностите. В резултат на това управляващата класа в страната продължава безпомощно да проявява същите симптоми на заблудата от имперската епоха, независимо дали доброволно потушава въстаналите местни жители на Басра по време на войната в Ирак, обещава да пресъздаде "Глобална Великобритания" чрез Brexit или предлага да помогне на Украйна да си върне Крим от Русия.

Междувременно псевдоимперският стил бързо загрубява, тъй като се разкриват дълбоко вкоренени икономически проблеми, а работническата класа и малцинствата стават все по-настоятелни. Разбира се, британските медии преследват културната война на Джонсън срещу "будителството" по-скоро с груба стъкмистика, отколкото с остроумие и елегантност.

В страна, в която много хора се страхуват от загуба на власт и статус, един доказан мошеник изглеждаше най-способният защитник на древното право на правоимащите бели мъже да казват или правят каквото си искат, независимо от последствията. Той изглеждаше най-добрата защита срещу вероятното бъдеще на икономическо раздържавяване и демографско разнообразие.

Разбира се, проектът на Джонсън за грандиозно възстановяване на доверието - подхранваният от лъжата Brexit - винаги е бил обречен да ускори националния упадък и да отприщи масово обезлюдяване и страдания, каквито някога са били познати в страните, управлявани неправилно от британските империалисти. Можем само да се надяваме, че Джонсън е бил последният израз на безразсъдството от имперската епоха, което отдавна е преминало срока си на годност и се е превърнало в токсично.

------ 

* chumocracy - унизителен термин за управляващ елит, съставен от хора с еднакъв социален произход, които са посещавали едни и същи училища и университети и се познават в обществото

fallback
fallback