fallback

Русия печели от глобалната продоволствена криза, която помогна да създаде

Докато Русия се сблъска с някои краткотрайни проблеми непосредствено след инвазията, сега тя доставя селскостопанската си продукция с по-бързи темпове от миналата година

17:01 | 26 май 2022
Обновен: 21:33 | 26 май 2022
Автор: Даниел Николов

Войната на Русия срещу Украйна, докато задълбочава глобалната продоволствена криза, постави нашественика сред най-големите победители в бъркотията, която помогна да създаде.

Войната блокира износа на зърно от Украйна по море, прекъсвайки жизненоважните доставки за страни от Сомалия до Египет, пише Bloomberg. Смущенията, в допълнение към горещото време и сушите, които увреждат посевите от пшеница в други части на света, доведоха цените на зърното до почти рекордно високи нива и заплашват с глад части от Близкия изток и Северна Африка.

Русия продължава да доставя пшеницата си, но вече на по-високи цени, като продължава да намира купувачи и да трупа повече приходи на тон. Москва също така очаква висока реколта от пшеница през следващия сезон, което предполага, че ще продължи да печели от ситуацията. Глобалните цени на пшеницата са се повишили с повече от 50% тази година, а Кремъл е събрал 1,9 милиарда долара приходи от данъци върху износа на пшеница досега през този сезон, според оценки на земеделския консултант "СовЕкон".

„Това е използване на храната като оръжие за война чрез глобален лост за натиск, а не чрез директна атака срещу население“, каза Тим Бентън, директор на изследванията за възникващи рискове в Chatham House, намеквайки за руските коментари, че ще отблокират украинското пристанище Одеса, само ако бъдат отпуснати наложените санкции. „От политическа гледна точка ние сме на някакво ново място поради важността на зърнените пазари.“

Като блокира пристанищата на Украйна, Русия принуди тази страна да се опита да транспортира зърно по суша, което доведе до износ от само около една четвърт от обичайните ѝ потенциални обеми.

„Ако пристанищата не бъдат отворени, това ще е равносилно на война за глобалната продоволствена сигурност“, каза Дейвид Бийзли, ръководител на Световната продоволствена програма на ООН, на Световния икономически форум в Давос в понеделник. Бийзли каза, че липсата на достъп до храна може да подтикне милиони хора да мигрират.

Всеки 1% увеличение на глада води до 2% увеличение на миграцията, каза той, отбелязвайки, че 49 милиона души "чукат на вратата на глада" в 43 страни. „Това са 43-те държави, за които трябва да сме изключително загрижени, че ще доведат до дестабилизация и масова миграция, ако не предприемем изпреварващи действия“, каза той.

Русия и Украйна са основни доставчици на пшеница и слънчогледово олио за света. Украйна се нарежда и сред първите шест износителя на царевица, пилешко месо и мед. Традиционно доставя милиони тонове зърно годишно през Черно море, като печели около 10% от брутния си вътрешен продукт от селското стопанство и хранителния си сектор. Двете са сред малкото страни в света, които изнасят големи количества от отглежданата от тях храна в много страни.

Докато Русия се сблъска с някои краткотрайни проблеми непосредствено след инвазията, сега тя доставя селскостопанската си продукция с по-бързи темпове от миналата година - като международни търговци като Viterra и Cargill все още извършват доставки. Страната дори достави някои обеми до Израел, който често купува от Украйна, според AgFlow. Доставките на руска пшеница за сезон 2021-2022 г. възлизат на 34,1 млн. тона към тази седмица, което е спад от 11% спрямо година по-рано, съобщи "Интерфакс".

Русия също така ефективно отстрани ключов конкурент, каза Хюго Буде, анализатор в AgFlow, отбелязвайки, че между 1 април и 23 май Русия значително увеличи доставките си на зърно за страни, включително Турция и Иран, в сравнение с миналата година.

„Украйна беше основният конкурент“, каза той. „Като прибавите това, Русия изведнъж има голямо предимство в тази област, защото има по-малко конкуренция“ и намаляващо производството на култури през 2022 г. в Близкия изток и Северна Африка. „Много хора говорят за забрани за руски стоки, но факт е, че тези страни вносители не са предприели никакви преки действия срещу селскостопанските стоки от Русия."

Настоящите тенденции вероятно ще продължат в обозримо бъдеще. В Украйна фермерите засаждат за следващия сезон под заплахата от бомби и дори разчистват мъртви тела от земята си. От своя страна се очаква Русия да събере рекордна реколта през новия сезон благодарение на хубавото време. За разлика от тях, други големи доставчици на пшеница от САЩ за Западна Европа виждат суши, които застрашават посевите им. Русия също доминира в доставките на слънчогледово масло от началото на войната, след като износът на Украйна по море беше прекратен.

„Храната от гледна точка на Русия се превръща в икономически сектор, където има политически и икономически лостове“, каза Бентън от Chatham House. „През следващите години можете да си представите, че Русия казва, ние отглеждаме много зърно, ще ви го дадем, ако ни подкрепите."

Президентът на Украйна Володимир Зеленски каза, че Русия краде зърното ѝ в окупираните райони. Двама украински търговци казаха, че руските военни са конфискували зърно и стоки в окупирани райони. Египет отказа да позволи на пратка украинска пшеница без документи да влезе в неговите пристанища.   „Руската артилерия бомбардира складове за зърно в Украйна – умишлено – и руски военни кораби в Черно море блокират украински кораби, пълни с пшеница и слънчоглед“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Давос във вторник, осъждайки това, което тя характеризира като „изнудване на Русия“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се съгласи, че се създава продоволствена криза, но обвини „тези, които наложиха санкции срещу нас и самите санкции, които са в сила“. Санкциите на САЩ и Европа не са насочени изрично към износа на храни, но някои мерки срещу банките направиха финансирането по-сложно. Разходите за застраховане и доставка на руско зърно нараснаха след инвазията и се увеличиха рисковете за корабоплаването в Черно море, където някои кораби бяха засегнати от обстрел в началото на войната.

Докато хазната на руската държава набъбва с приходите от износ на стоки, гражданите ѝ също страдат от бързото покачване на цените на храните. Русия може да е самодостатъчна със суровини като зърно и захар, но разчита на внос за всичко - от опаковки до преработени храни и основни аромати и съставки. Чуждестранни компании от Nestle до Unilever напуснаха или ограничиха операциите си в Русия след инвазията. Първоначалната вълна от паническо купуване след началото на войната може да е отшумяла, но инфлацията на храните е най-високата поне от 2004 г.

„Независимо дали сте в страна, която е купила храна от Русия и Украйна или не, почти всеки по света ще почувства притискането“, каза Бентън.

В сряда Русия заяви, че отваря коридори за корабоплаване от седем украински пристанища на фона на нарастващите международни критики към разгръщащата се глобална продоволствена криза, предизвикана от нейната блокада. Киев предупреди, че проблемите със сигурността все още могат да попречат на свободното преминаване.

Заместник-министърът на външните работи на Русия Андрей Руденко заяви, че Москва е готова за преговори за доставки на зърно, предаде "Интерфакс". Но той повтори твърдението на Русия, че Киев е виновен, защото минира пристанищата си. Украйна казва, че Москва е тази, която пречи на корабите да акостират и я обвинява в кражба на зърнени складове от окупирани региони.

Украинският външен министър Дмитро Кулеба се изказа презрително за предположението, че Москва иска да позволи на Украйна да доставя зърно, като каза пред Световния икономически форум в Давос: „Не можете да намерите по-добър пример за изнудване в международните отношения“.

Прекъсването на селскостопанския цикъл на Украйна рискува многогодишна глобална продоволствена криза, каза Кулеба, „но в крайна сметка проблемът е, че не можете да се доверите на Русия, дори и да подпише документи, гарантиращи безопасно преминаване“.

fallback
fallback