ЕЦБ трябва да действа скоро, за да избегне валутна криза

Неоспоримата сила на щатския долар като глобално убежище започва да създава проблеми и то не само на развиващите се пазари. Япония и Европа традиционно предпочитат валутите им да са малко по-слаби от долара, за да насърчат износа. Този път обаче разликите са тревожни. Японската йена отслабна до най-ниското си ниво спрямо долара от две десетилетия насам през седмицата. Еврозоната обаче е мястото, където се усеща най-голям дискомфорт - защото това ускорява инфлацията и отчасти защото вносът става по-скъп. Единната валута е опора на европейския проект, така че значителното ѝ отслабване рискува да се превърне в екзистенциален проблем за единството в континента - проблем, който не е наличен при йената, пише Маркъс Ашуорд за Bloomberg.

Еврото отслабва спрямо долара през последната година. Графика: Bloomberg 

Стойността на еврото се понижава устойчиво през последната година от над 1,22 евро за долар до ниво около най-ниското, постигнато през март 2020 г. - 1,06 евро за долар, когато коронавирусната пандемия нанесе първия си удар. Тестът за паритет спрямо долара по-късно тази година вече не е риск с ниска вероятност. Валутна криза на доверието е последното нещо, от което се нуждае Европейската централна банка. Тя вече е изправена пред почти невъзможния избор между противодействие на ускоряващата се инфлация или риска от нова рецесия. Възможността да не се премине към бързи действия обаче вече не е опция.

Инфлацията се ускорява от войната в Украйна, тъй като голяма част от енергийните покупки на Европа се извършват в долари. По-слабо евро само би задълбочило краткосрочния проблем. Междувременно Федералният резерв на САЩ изглежда е решен да повиши лихвените проценти с най-бързия темп от десетилетия насам в опит да се справи с ускорението на инфлацията у дома. Разликата с отрицателните лихви в Европа е огромна.

Още по темата

Фрагментацията на световния паричен ред е неизбежна, но няма кой да измести долара

Кризата в Украйна разхлабва хватката на долара върху глобалната търговия

Финансова война: Какво ще бъде бъдещето на долара?

Единственият логичен отговор е ЕЦБ да повиши лихвите по депозитите от сегашните отрицателни 50 базисни пункта. Също така централната банка трябва внимателно да задържи финансовите условия разхлабени чрез други парични инструменти, включително стимули за банково кредитиране. Въпреки че доходността по облигациите в Европа се повишава многократно спрямо тази в Япония, ЕЦБ все още не е предложила значима подкрепа за еврото. Институцията трябва да направи нещо и първата стъпка е да преустанови програмите за изкупуване на облигации до началото на лятото, проправяйки път за началото на серия лихвени увеличения от септември.

Доходността по германските облигации нараства над пет пъти по-бързо от тази по японските. Графика: Bloomberg 

В рамките на заседанието от миналата седмица централната банка не направи нищо по същество, освен да спечели време до следващия тримесечен икономически преглед, който трябва да бъде публикуван на 9 юни. Насоките на гуверньора Кристин Лагард на пресконференцията след заседанието се фокусираха върху дългосрочните очаквания за инфлацията, които остават под целта от 2%. Членовете на Управителния съвет дори не обсъдиха валутата (въпреки че Лагард заяви, че тя и нейните колеги са “внимателни” към еврото - каквото и да означава това). Пазарът може да каже, че ЕЦБ избягва проблема - оттук идва и подновената слабост на еврото.

Може би на ЕЦБ ще ѝ се размине. Но нека бъдем честни - отлагането на повишаването на лихвите често ускорява по-дълбоката криза, пише Ашуорд. Слабото звено във веригата вече не е по периферията в страни като Италия или Гърция. Това е самото евро. Лагард говори два пъти през тази седмица и трябваше да предостави яснота относно графика за преустановяване на щедрите пандемични стимули, които допринасят за ускорението на инфлацията. Ускоряването на инфлацията до 7,5% през март изисква действия, не само обещания, че Управителният съвет ще вземе мерки, ако е необходимо.

Досега Европа имаше късмет. Президентската надпревара между Еманюел Макрон и Марин льо Пен не засегна пазарите както през 2017 г., когато налице беше рязко покачване на доходността по френските облигации. Все още няма и настоятелни искания за ръст на заплатите. Но ЕЦБ не може да разчита на надежди. Както Фед и Английската централна банка вече осъзнаха, освен ако отговорът чрез паричната политика не е бърз и агресивен, пазарите рязко губят доверие. Това е риск, който ЕЦБ вече не може да поема. Централната банка трябва да повиши лихвите тази година и ясно да заяви предстоящите си действия. В противен случай вече наличните ѝ проблеми само ще се влошат.