Финансовите центрове като Лондон и Ню Йорк са все по-голяма отживелица

Ако застанете на стъпалата на The Royal Exchange в сърцето на лондонското Сити, можете да си представите суматохата от хора преди 200 или повече години, когато градът започва да се превъща във водещ световен финансов център. Борсата е мястото, където са се извършвали транзакциите, но кафенетата наблизо са играели също толкова важна роля в жизнената сила на пазарите като информационни центрове. Хората са ги посещавали за освежителни напитки и клюки, но също и за всички новини за търсенето и предлагането на стоки. 

Днес бъдещето на Лондон като глобален финансов център е под заплаха. В популярния дискурс това до голяма степен се дължи на излизането на Великобритания от Европейския съюз и продължаващите спорове за търговия и регулации. Но Брекзит е едва половината от историята - Ню Йорк е изправен пред подобни заплахи, пише Пол Дж. Дейвис в свой коментар за Bloomberg.

Докато JPMorgan Chase & Co. разширява офиса си в Париж с нови търговски площи, Goldman Sachs Group Inc. прави същото в Маями и търси място в Далас.

Това, което свързва тези ходове, е начините, по които технологиите и регулациите драматично промениха потока на информация само през последните няколко десетилетия. Пандемията от Covid показа колко малко физическото местоположение в момента има значение за много работни места и бизнеси във финансите и даде увереност на ръководителите, че повече операции могат да се управляват дистанционно.

Старите професионалисти едва разпознават днешния свят.

До сравнително скоро човешките гласове все още бяха основното средство за транзакции в търговските зали и разговорите съдържаха важна пазарна информация. Трейдърите слушаха разговорите и разговаряха помежду си и клиентите, за да усетят пулса на пазара: дали инвеститорите са уверени или се страхуват, кой какво притежава и кой се интересува от продажба или покупка. Извън офиса в ресторанти и барове се сключваха сделки и се обменяше информация по начин, който сега е много по-труден за изпълнение.

Информацията във всички тези разговори става все по-строго регулирана или автоматизирана през 21-ви век, особено след финансовата криза от 2008 г. Скандалите за вътрешна информация около поглъщания, търговия с чуждестранна валута и манипулиране на лихвения процент по междубанковия заем, известен като Libor, направиха революция в търговията и комуникацията в банките.

Телефонните обаждания, незабавните съобщения и имейлите сега се записват завинаги. Личните комуникации са все по-строго контролирани: Credit Suisse Group AG търси достъп до личните устройства на служителите си, докато JPMorgan току-що беше глобена с 200 милиона долара, защото не записва съобщенията на всички в WhatsApp. Спазването на правилата е от първостепенно значение като възпиращ фактор за неуредици и като запис за това как и защо всичко е направено.

Но не става дума само за скандали – това са и правилата, предназначени да гарантират, че инвеститорите получават добри цени, и регулациите, които улесняват наблюдението на риска в целия пазар. Ефектът е да се насочи повече търговия към електронни платформи дори при най-малко ликвидните ценни книжа.

Тази електронизация позволи на банките да управляват по-ефективно собствените си баланси. Повечето големи инвестиционни банки изграждат централни рискови функции с алгоритми и системи за данни, които генерират бързи изчисления на техните акции или облигации, какво могат да получат от своите клиенти във всеки даден момент и какво клиентите се интересуват да купят: с други думи, по-интелигентна версия на старите борси.

Скоростта и смекчаването на риска са всичко за банките в света след 2008 г. на висока прозрачност и ниска възвръщаемост. Инвестиционните банки приличат все повече на машини и стават много по-малко зависими от човешкия капитал, както каза Киан Абухосейн, анализатор в JPMorgan, по-рано миналата година.

По подобен начин Майк Мейо, анализатор от Wells Fargo & Co., прогнозира, че американските банки могат да махнат 100 000 до 200 000 работни места през следващото десетилетие, тъй като цифровите технологии помагат да превърнат ефективността, скоростта и лекотата на използване в основните източници на конкурентно предимство.

Най-сложните транзакции, като покупка и продажба на цели бизнеси, вероятно винаги ще се нуждаят от преговори лице в лице, но пандемията на Covid показа колко много може да се направи чрез видео.

Банки като JPMorgan и Goldman все още искат персонала обратно в офиса, но не е необходимо този офис да е в Ню Йорк или Лондон, за да може всички да знаят какво се случва. Желанието да се върнат хората е вероятно повече за мотивация, надзор и контрол.

За ръководителите на екипи има и човешки прозрения, които могат да бъдат получени само в офиса. Един ръководител на кредитната търговия, с когото разговарях през лятото, каза, че решаващото нещо, което трудно преценя през Zoom, е емоционалното състояние на търговците – независимо дали са прекалено самоуверени, или се страхуват.

Но един екип и неговият лидер могат също толкова лесно да бъдат в Дъблин или Франкфурт, Палм Бийч или Остин, както в Ню Йорк и Лондон. Европейските градове са по-привлекателни като регулации след Брекзит, но това не е единствената им атракция. Милано има страхотни данъчни стимули, както Флорида и Тексас.

Може да има и ползи за начина на живот: по-евтино жилище, по-достъпна провинция, може би по-добри училища. И такива удобства изглеждат по-важни за поколение по-млади финансови работници, чиято работа често включва по-малко риск и предприемачество, отколкото в миналото. Работата вече е все повече концентрирана около регулациите и по-малко вълнуваща.

Заплатите все още са добри, но работата в технологиите може да е по-интересна, частният капитал може да е по-високо платен, а страничните действия дори могат да бъдат жизнеспособни като основна кариера. Главният изпълнителен директор на Goldman Дейвид Соломон предупреди през ноември, че Ню Йорк трябва да работи усилено, за да запази своята привлекателност. Подобно на самите банки, големите финансови центрове са изправени пред по-голяма конкуренция за работници.

Основната причина големите градски центрове да издържат всъщност може да е в полза на работниците: по-лесно е да смените работата си, когато се конкуриращите се фирми и хората, които биха могли да ви наемат, са наблизо (въпреки че този процес вече също се автоматизира). Предимството за голяма банка да има присъствие, където няма други банки, е, че персоналът не може да напусне, без да се налага да се премести да живее другаде.

Човешките мрежи и взаимоотношения са важни за разпространението на ноу-хау и умения. Но само защото хората от поколение X и по-възрастните винаги са правили това лице в лице, не говори нищо за това дали Gen Z ще се интересува от тях или трябва.

Околностите на The Royal Exchange отдавна са превърнати в магазини и ресторанти. По света откритите борси са предимно музейни експонати. Сега самите банки започнаха да разделят операциите си на по-малки групи, разпределени в различни страни и континенти.

Местоположението просто няма значение за транзакциите или информационните потоци, както някога. Финансовите центрове са в умовете и смартфоните и терминалите на участниците. Това е истинското предизвикателство за Лондон и Ню Йорк.   

Пол Дж. Дейвис е колумнист на Bloomberg Opinion за банковия и финансовия сектор. Преди това е работил за The Wall Street Journal и Financial Times.