Дерек Хамилтън подкрепя детските облигации

Най-големият източник на неравенство и създаване на богатство са самите ресурси.

Това е по-директен начин да се справим с неравенството.

Не бих го нарекъл раздаване на пари, а отпускане директно на средства, нужни за да имат хората контрол върху живота си.

Относно т-нар. детски облигации – това е определена форма на превод на средства към хората, за да им се осигури стартов капитал с цел да могат да се получат достъп до актив като жилище, бизнес, или висше образование без дългове, за да могат истински да се възползват от възвръщаемостта на този актив в дългосрочен план.

Мисля за това като за инвестиция в американския народ.

През изминалите 40 години наблюдавахме идеята, че ако оставим пазарът на самотек, без да имаме предвид специфичните ресурси, нужни за навлизане в него, това би довело до концентриране на богатство и ресурси на върха вместо икономика, окуражаваща споделен успех.

Не призовавам хората да не се образоват и да не работят.

Както виждам нещата, промяната на ценностите ни, на икономиката ни, с идването на Байдън, е признаване на факта, че хората се нуждаят от ресурси за да успеят.

Още по темата

Икономиката на грижите да се включи в инфраструктурния план в САЩ

Виждаме бизнеси, инвестиращи в начини за справяне с антиморалната пропаст в богатството.

Фондацията Robinhood току-що пусна план за 90-0 /деветдесет-нула/, комбинация от филантропия и участие на бизнеса с цел борба с антиморалната, както я определям - разлика в богаството между расите.

Ако вярваме в идеалите на пазара като среда, позволяващи хората да вземат съдбата си в ръце, не можем да не обърнем внимание на историческото расово неравенство в достъпа на хора до този пазар.

Корпорациите, действащи с чистосърдечни намерения и окуражаващи морална икономика, ще се включат.

Не е невъзможна идеята корпорации да изпълняват отговорностите си, в случая състоящи се в корпоративен данък от 28%.

Нека да повторя - ако мислим за съвременни явления по начин, пренебрегващ историята, ще стигнем до грешни заключения.

28% корпоративен данък не е нещо неземно.

Данъкът е бил поне толкова висок през по-голямата част от историята на страната ни, до преди около 40 години.