Регулациите на облигационния пазар са слаби. Регулациите не са такива, че да дадат на регулатора възможност и инструменти да видят как се развива рискът и пазарът на американски държавни облигации стана силно автоматизиран и взаимосвързан, много сложен.
Днес имаме пазарна структура, в която липсват основните правила, които са налице и са обичайни на други пазари като пазарите на деривати и акции.
Той няма централен регулатор. За разлика от акциите и дериватите, регулациите на пазара на американски ценни книжа е разделен между много регулатори, като нито един от тях няма водеща или координираща функция.
Практически това е система, в която няма основни правила, които да го управляват.
По-слабият риск е основанието, което преди е ръководило въвеждането на регулации.
Това са по-слабо рискови активи. В миналото са били търгували от първични дилъри на ценни книжа и като цяло този пазар е бил сравнително заспал и прост като структура.
Нещата обаче се промениха много в последното десетилетие.
Пазарът се автоматизира много бързо. Сега е воден от високочестотна търговия. 75%-80% от него.
Рискът, който се появи – оперативно и логистично и в ликвидността при другите активи на фона на тази промяна в пазарната структура и автоматизацията и взаимовръзки ще се появи и трябва да се появи и на пазара на американските държавни облигации.
Това стана много явно през 2014 при внезапното рали, когато имаше смущение в цените, за което все още няма обяснение.
Имахме прекъсване на пазара на американски държавни облигации и на междудилъровия пазар с голяма атака към платформа през 2019г.
Освен това имахме голям удар през март миналата година.
Това се отрази в натиска върху ликвидността, който стана ендемичен за пазара. Практически ликвидността изчезна от там. Това се отрази в ценовата стабилност.
Това е пазар, който се предполага да работи и когато всички други пазари се сринат.
Така че апетитът и толерантността към всякакъв риск на него – логистичен или оперативен или пък свързан с ликвидността, внезапно изчезване на ликвидността, не бива да продължават да се толерират.
Не можем да го толерираме на никой пазар и определено не и на този.
Първата стъпка за елиминиране на рискове е включването на регулатори.
Джанет Йелън излезе с пет приоритета за финансовата стабилност за финансовия надзор.
Тя би трябвало да добави още един – включването на пазара на американски държавни облигации под контрола на координиращ орган. В този случай Съветът за надзор на финансовата стабилност.
Защо ни трябва? Защото регулаторите трябва да се включат заедно и да направят план. Да разберат как работи този пазар.
Не вярвам, че имаме точна представа за това.
Причината да не знаем е защото нямаме информация.
Както казах, това е пазар, на който липсват фундаментални правила.
Едно от тях е липсата на изискване за отчет.
През 2017 имахме реформа, която наложи повече отчетност на този пазар, но тя не е пълна. Имаме огромни, системни пропуски.
PTF-ите, дружествата, които търгуват директно, голяма част от които не се отчитат през FINRA – регулаторът на брокерите, няма нужда да го правят директно.
Освен това хеджфондовете не е нужно да обявяват търговията си.
Така че ударът от миналата година с фючърсите, базирани на кеш, все още не знаем какви са били последиците в този сегмент, защото нямаме информация.
Първата стъпка би била включването на регулаторите във Съвета за надзор на финансовата стабилност /FSOC/ и после да се помисли за цяла серия други реформи, които да поставят основните предпазни механизми на този пазар.