Как Нова Зеландия се стреми да поправи колониалните си грешки, част 2

Много от тях били моряци и китоловци. Това било порочно време на пиянстване и  убийства; всичко нецивилизовано се събирало там.

Нашите предци били разочаровани, че не могли да накарат тези хора да спазват законите на страната.

През 1840 британците се споразумели с над 500 вождове на маорите по начин, който щял завинаги да предопредели отношенията им: Договора от Уайтанги.

Договорът, подписан през 1840г, прехвърлял отговорността от нашите вождове на британския лидер, който по онова време бил кралица Виктория.

Освен това, вождовете мислели, че договорът щял да им да даде повече права по въпросите за търговията и продажбата на земите, но езикът на договора бил спорен. Това че имало две версии – за маорите и за британците – не помогнало.

Документът за маорите обещал, че те щели да продължат да притежават своите земи, гори и рибарници.

Английската версия давала на кралицата „пълни права и суверенитет“ над техните земи.

В маорския език липсва конкретен превод за думата „суверенитет“, тъй като те нямали единствен владетел. Британското правителство настоявало, че договора поставял маорите под британска власт.

Когато искаш да приемеш някого в култура си, му даваш земя, така че той да стане част от твоята страна. Британците приели, че ние сме им продавали цялата си земя и сме им предали всичко, но това не било вярно.

В началото имало много земя за заселване, и Короната я придобила основно чрез покупки – принудителни покупки. Обещанията, дадени на маорите, в крайна сметка били нарушени и когато свободната земя свършила, Короната нападнала областите, които се съпротивлявали.

В крайна сметка е налице типичната колонизаторска процедура, целяща да отнеме земите на маорите, да омаловажи културата им и да ги приобщи към западните начини на мислене, виждане и действане.

Войни, западни болести, бедност – методите на колонизацията унищожили маорите. Приблизителният брой на маорите бил 100 хил. души към края на 18 век. През 1896г преброяването показало, че са само 42 хил.

За едно поколение от наемодатели на белите заселници, маорите се превърнали в техни работници – и то в ръцете на собственото им правителство.

Те не просто откраднали ресурсите ни; те се опитали да ни унищожат като народност, да ни отнемат езика и културата и ги обявили за незаконни, забранени в училищата.

Баща ми и неговото поколение били физически наказвани, когато говорели на маорски в училище.

Една от причините да ни е толкова трудно да разклатим статуквото е, че британците дошли тук да си търсят късмета в една земя, която не им принадлежала. Заради това те станали много привилегировани, много богати, много могъщи – и го пазели много ревностно.