Кои са най-големите предизвикателства за новия президент на Индонезия, част 2

Фози Ичсан, член на борда на Indonesia Financial Group

12:30 | 15 февруари 2024
Обновен: 13:59 | 15 февруари 2024
Преводач: Силвия Грозева

Целта е 7% ръст. Реалистично ли е и кога може да го постигне Индонезия?

В краткосрочен план може да го увеличи до 6% с повишение на фискалния дефицит и с намаляване на лихвите. Повечето анализатори очакват лихвите да паднат през втората половина на тази година по целия свят.

В дългосрочен план ви трябва повишение на производителността на труда. Това означава да повишите образованието, да осигурите повече доход от производителността на труда на глава от населението – било в публичния или в частния сектор.

Трябва да имате по-добра инфраструктура, физическа или цифрова.

Трябва да продължите да правите реформи – на национално и регионално ниво.

Трябват ви всички тези пълни промени на основата на дългосрочна програма, за да повишите ръста на БВП устойчиво над 6%.

Говорим за Фед, който зависи от данните. При по-силните от очакваните данни за потребителските цени, накъде очаквате да тръгне Фед и как това може да се отрази на Индонезия?

В момента централната банка на Индонезия вероятно ще изчака Фед. Повечето анализатори, които Bloomberg следи, вярват, че Фед ще намали лихвата по федералните фондове със 100 базисни пункта преди края на годината.

Това би трябвало да привлече капиталови потоци на развиващите се пазари, включително и в Индонезия. Това би укрепило индонезийската рупия. След като валутата поскъпне, основната инфлация може да спадне.

След това централната банка би могла спокойно да намали своите лихви с 50 до 70 базисни пункта преди края на годината.

Повечето анализатори вярват, че рупията ще поскъпне към 15 хиляди за един щатски долар преди края на годината.

Какви отношения ще имат централната банка на Индонезия и новото правителство? Имаше много сътрудничество, особено през пандемията между нея и кабинета.

По време на пандемията централната банка искаше направо да финансира фискалния дефицит. Което никога преди не е ставало.

Сега централната банка се връща към по-консервативна монетарна политика в смисъл, че вече няма да финансират директно фискалния дефицит. Плюс това самият той доста намаля след пандемията.

И кой е най-големия риск за индонезийското правителство и за икономиката?

По делата им ще ги познаете, както се казва в Библията. Действия, реформи.

Всички тези реформи и промени трябва да се правят без спиране. Защото останалият свят се променя. Конкуренцията за привличане на инвестиции ще става по-тежка.