Джеймс Джефри: Изпращаме бомбардировачи B-1 с политическа и военна цел

Вие сте специален пратеник на президента в Глобалната коалиция срещу ИДИЛ. Познавате тази част от света по-добре от мнозина в Америка. Можете ли да ми кажете за Кула 22 и защо това парче земя е толкова важно и защо беше толкова важно да се атакува от иранските проксита?

Официално Кула 22 в Йордания е помощен обект за малка американска военна част в Сирия, от другата страна на границата, в Ал Танф.

Ал Талф е място под американски контрол и наоколо има елементи от свободната сирийска опозиция, части, които са против Асад. Части, които подкрепяме само там.

Официалната мисия на момчетата в Ал Танф и от другата страна на границата, в Кула 22 е да участват в борбата срещу Ислямска държава, сунитската терористична групировка, която бе родена от Ал Кайда през 2014г.

В известен смисъл те вършат тази работа. Но реалната задача е важната магистрала между Техеран и Бейрут в Шиитския полумесец: от Иран до Ливан. Четири страни: Иран, Ирак, Сирия, Ливан.

Задачата им е да блокират транспорта по суша, особено при кризи.

Това е изключително важен район. Участвал съм в преговори с руснаците и други, които настояват САЩ да се изтеглят от там.

Много малка, но важна зона. Играе първостепенна роля, не официално, но всъщност много важна роля в променливите усилия на тази и предишната администрация да удържа и възпира Иран.

Сега разбираме колко е важно това място. Особено днес. Чета едно изявление на министъра на отбраната, което излезе преди малко след официалното потвърждение на въздушните удари. Лойд Остин пише, цитирам: „Президентът нареди допълнителни действия в отговор на атаките на Революционната гвардия на Иран и свързаните с тях милиции над американските и коалиционните сили“. Как тълкувате това изречение, господин посланик? Увеличаваме ли активите си в региона?

Първо, имаме достатъчно активи в региона. Изпращаме бомбардировачи B-1 с военна и политическа цел. Но имаме страшно много активи в момента в този регион.

Интересното е, че освен че обвиняваме и удряме иранските сурогати, включително – поне на този етап - и Иранската революционна гвардия. Не знаем дали е включена в ударите.

Това е нова стъпка.

Но има разлика между Иранската революционна гвардия, която е част от иранската държава и самия Иран. Не сме направили още тази стъпка.

Не сме поразявали цели в Иран. Не сме обвинявали Иран. Казвали сме, че индиректно подкрепя и въоръжава групировки, но много внимаваме да не обвиняваме Иран.

Според мен накрая ако наистина трябва да възпрем Иран, ще трябва да се приближим към него.

Кога ще се прецени дали тези удари са били резултатни?

Това съм го преживял през 2011, 2018 и 2020г., когато убихме Касем Сюлеймани. Много пъти съм гледал този филм.

Ударите няма да спрат, но честота им и заплахата, която представляват почти сигурно ще намалеят.

Иран и техните приятели ще трябва да изпратят някакъв сигнал, че не просто се оттеглят и се отказват, но и че наистина няма да правят по-големи провокации.

Най-важното за мен е, че с това показваме на Техеран, че когато американците отново понесат жертви, ще ударим по цели в Иран.

Моят опит показва, че това е единственото, което спира Иран.

Така че времето ще покаже дали е било достатъчно.