Как работи Bank of Israel в условия на война, част 2

Амир Ярон, гуверньор на Bank of Israel

20:00 | 19 януари 2024
Преводач: Силвия Грозева

Очевидно шокът се разнася в най-различни посоки, но да останем при инфлацията. Казахте за валутния канал и всички ние се бяхме вперили в него непосредствено след събитията. Чудехме се дали няма да се развие в инфлационен шок за икономиката. Каква е траекторията ви за инфлацията сега, какво очаквате?

Първоначално установихме шок от негативно търсене, който надделя над шока на негативното предлагане, който е главно в строителната индустрия. Над една трета от нея зависи от Западния бряг, а не могат да влязат в страната. Това може да се отрази на инфлацията в бъдеще, до половин година. Цените биха могли отново да се повишат и после да наемите. Отчасти и в земеделието.

Но като цяло шокът от негативното търсене натежа и успя да укроти инфлацията към целта ни по-бързо, отколкото първоначално очаквахме.

Преди войната бяхме тръгнали към супер меко кацане. Растяхме с 3,4% през 2023г. Очаквахме да е малко над 3% през 2024 и се надявахме инфлацията така или иначе да падне до целта.

Сега очакваме 2% ръст през 2023г и 2024г. Ако всичко върви по план – във военната част, операции, насочени главно на юг и намаляване на интензивността около първото тримесечие. При този сценарий очакваме 2% и отново потенциално да тръгнем към ръст в Израел около 4-5% през 2025г.

Това е за ръста.

Голямото предизвикателство е фискът.

Войната ни струва направо около 10% от БВП. Приблизително. Още 2% пропуснати приходи. Наричам го временната гърбица на войната.

Ръстът ще се погрижи за това по отношение на съотношението дълг към БВП.

Другата страна е постоянния компонент на ръст на разходите за военни цели, по-скъпия дълг и съживяването на юга. Това е още 1%.

Ние сме в състояние да го компресираме поне засега до 1%.

Бих искал да кажа, че от тази седмица има нов държавен бюджет. Правителството за много кратко време направи значителни стъпки за преодоляване на този постоянен 1% повишение.

По всяка вероятност това ни поставя на траекторията на стабилизиране на съотношението дълг към БВП на около 66-67% за следващите години.