Питам се какво би направил Кисинджър, каква би била рецептата му за ситуацията в Израел?
Само Хенри би могъл да отговори, аз не бих се осмелила да говоря от негово име.
Слушах изказването на Нийл Фъргюсън и се сетих, че излиза нов филм озаглавен „Маестро“ за Ленърд Бърнстайн – Хенри Кисинджър беше маестро на външната политика, който наистина разбираше как всички инструменти се напасват в едно цяло. Той не винаги е бил прав.
Според мен, с ескалацията на войната във Виетнам се стигна до ненужно големи жертви, но той казва, че го е направил, защото така е можел да сложи край на войната. Аз обаче се питам дали не е имало по-добър начин.
Двамата с него седяхме един до друг в Съвета по сигурността в продължение на десет години. Това беше невероятен майсторски клас за мен! Той ми разказваше как се е случило всичко.
Трябва да ви разкажа една история как той случайно е станал съветник по националната сигурност на Ричард Никсън.
Той е подкрепял Нелъсн Рокфелер, но Рокфелер губи на партийните номинации. По време на преходния период, Кисинджър получава обаждане от Белия дом и му казват, че новоизбраният президент иска да разговаря с него.
Той отива да се срещне с него и ден по-късно Никсън му се обажда и му предлага поста на съветник по националната сигурност. И какво прави Хенри? Отговаря: „Трябва да го обмисля.“
След това се обажда на приятеля си Нелсън Рокфелен и го пита какво мисли за това. Рокфелер му казва: „Идиот такъв! Приеми поста, какво ти става!“ Ако го нямаше този разговор, къде ли щеше да бъде Хенри Кисинджър през следващите години?
Но той остави удивително, наистина удивително наследство!