Да започнем със затоплянето на отношенията между САЩ и Китай. Те сякаш нямаше как да се влошат, но вие доста критикувате Китай. В един от туитовете си говорите за слуховете за изчезнали високопоставени членове на управлението и пишете: „Кой ще спечели надпреварата с безработицата: китайската младеж или кабинета на Си?“ Вие сте критичен, докато САЩ се опитваха да проправят път за срещата на върха. Не ви ли казаха да смекчите тона на постовете си в социалните медии?
Така ли ви изглежда? Аз бях много ясен за Фукушима: Китай продължава с риболова в японски води, въпреки че е забранил вноса на риба от Япония, а това е нарушение на търговските споразумения. Най-важното, което трябва да отбележим е, че никой не страда от илюзии – това се видя на срещата. След нея, президентът Си имаше вечеря с директори на големи американски корпорации, които го аплодираха на крака.
Президентът Байдън даде прием и на нея присъстваха държавни ръководители от целия регион, присъстваха премиерите на редица държави – премиерът Кишида, президентът на Филипините, Маркос.
Мисля, че това е показателно, то е като картина на два екрана. Президентът Си отчаяно се нуждае от американски инвестиции, защото той взе серия от решения в икономиката и политиката, арестувани бяха хора и капиталът се отдръпна.
Какво става със САЩ? Ние имаме съюзници, имаме приятели и те искат да са в синхрон с нас. Факт е, че на конференцията АРАС към президента се присъединиха другите лидери, а американските бизнесмени, чиито изобретения и интелектуална собственост буквално се крадат решиха да аплодират на крака президента Си. Това е многозначително, картината от двата екрана показва кой е силен и кой уязвим.
Това беше другата ви критика към Китай в социалните мрежи, вие поствате много в Туитър…
Само толкова думи мога да напиша…