Петте възможни стратегии на Китай за Тайван, част 3

Хал Брандс, Bloomberg

21:00 | 22 ноември 2023
Преводач: Мария Попова

Петата и последна възможност е кошмарният сценарий. Една пълномащабна инвазия вероятно ще започне с масиран въздушен и ракетен удар срещу въоръжените сили на Тайван и критичната инфраструктура, наред със саботаж и опити за убийство на ръководството на страната.

След това китайската армия ще се опита да завземе бреговата линия, пристанищата и летищата, за да ги използва за транспортирането на военни части и достави необходими за превземането на острова.

Военната флота на Си ще се опита да изолира Тайван от чуждестранна намеса или подкрепа. В хода на операцията, Китай може да нанесе удар по американските сили с изненадващо нападение над техните бази в Гуам и Япония или над самолетоносачите в западния Пасифик. Или може да се опита да използва заплахата от ядрена ескалация, за да възпре намесата на Вашингтон.

Привлекателността на този подход е неговата директност. Няма да се чака блокадата бавно да изцеди живота от тайванската икономика. Китай ще използва бързината, бруталността и изненадата, за да реши тайванския въпрос преди който и да е да може да му попречи.

Грешка е да се смята, че Си никога не би прибягнал до нещо толкова шокиращо. Китай има стара традиция в започването на войни с изненадващо нападение както са научили американските войски в Корея през 1950, а виетнамците през 1979.

Китай ще трябва да направи разтърсващ света избор още в Ден първи от опита за инвазия: дали да нападне американските бази и военни сили в региона.

Ако Пекин го направи, то неговите кораби и войски ще са лесни цели за американските военновъздушни сили и морски единици, ако Вашингтон реши да се намеси пряко. Но ако Китай нападне американските сили и убие стотици, а може би и хиляди американци, той ще започне война с отмъстителна суперсила.

Трябва ясно да се каже, че няма доказателства, че Си е решил да ескалира конфронтацията с Тайван, въпреки че той очевидно търси възможност за това. Ако Тайван, Съединените щати и техните съюзници успеят да поддържат цената на една агресия висока, докато уверяват Пекин, че бездействието няма просто да доведе до независимост на Тайван, каквато никое китайско правителство не може да приеме, то вероятно Си ще реши, че толерирането не едно неловко статукво е по-изгодно отколкото промяната му, но може и да не е така.

Си може и да не иска да живее безкрайно с това статукво, което счита вероятно за несправедливо и дори обидно за един Китай, който той смята че си възвръща полагащото му се място на върха в Азия и в света. Той изглежда не схваща как собствените му действия ерозират статуквото.

Решението за война може да има ужасяващи последици за Китай и за света, но историята е пълна с войни, за които онези, които са ги започнали съжаляват. САЩ и техните приятели трябва да са готови за всяко действие, което Си може да предприеме, особено такова, чиито последици биха били най-катастрофални.