Джентилони: ЕС не бива да е твърде зависим от външни сили

Да започнем с въпросите около Китай. Водещият току-що говори за това, че ЕС не би искал да бъде въвлечен в конфликта между Съединените щати и Китай, който назрява зад кулисите. Вчера Джанет Йелън, министъра на финансите говори  по тези проблеми. Какъв задкулисен натиск, ако мога така да го нарека, упражняват САЩ върху останалите членове на Г-7, за да включат  и да упражнят по-голям натиск над Китай? Твърди се, че има икономическа принуда.

Не мисля, че става дума толкова за натиск от страна на САЩ, а по-скоро един научен урок от страна на Европейския съюз. Това е научен урок въз основа на факта, че не можем  да бъдем прекалено зависими от чуждестранни сили за нашата икономика. Това е извод, който ясно се наложи от руската война в Украйна по отношение на енергийния сектор.

Ние установихме, че сме грешили, установихме, че сме били твърде зависими от руския газ. Мисля, че съумяхме да намерим решение на тази ситуация, поне за миналата зима, по много ефикасен начин, но трябва да избегнем допускането на същата грешка в бъдеще. Нуждаем се от нашата автономност.

Как бихте дефинирали „снижаване на риска“ и „отделяне“? За какъв икономически шок говорим? Защото изглежда има преориентация на Европа, както и вие намекнахте, Олаф Шолц спомена, че на Китай се гледа по-скоро като на съперник, на конкурент, а Италия изглежда дава сигнали пред САЩ, че могат да се оттеглят от инициативата „Един пояс, един път“ до края на тази година – тези думи, тези ходове изглеждат доста силни.

Считам, че отделянето би било много опасен риск за глобалната икономика. Особено за Европейския съюз, който определено е една отворена икономика базирана на търговията и това би било голяма, голяма опасност. Това, което ние обсъждаме не е да затворим нашата търговия и икономическите ни връзки с Китай.

Ние обсъждаме как да направим снабдителните си вериги по-сигурни, особено в някои стратегически сектори като редките минерали, зелените технологии на бъдещето, в които не можем да бъдем прекалено зависими от външни страни и прекалено зависими от една единствена държава като Китай.

Но снабдителните вериги от Китай са силно преплетени и е много трудно да бъдат разплетени.

Смятам, че трябва да изградим собствен капацитет в някои от тези сектори. Това е категорично необходимо и трябва да го направим, например по отношение на редките метали като работим в рамките на Европа, където имаме значителен потенциал в тази посока. И трябва да работим в партньорство, например с Африка.

Партньорство, а не експлоатация на техните ресурси. Същевременно, това не означава, че няма да имаме икономически и търговски отношения с Китай – това би било опасно за глобалната икономика.