Кой плаща финансовата цена за климатичните промени

07:30 | 20 октомври 2022
Обновен: 07:52 | 20 октомври 2022
Преводач: Мария Попова

Например Пакистан. Страната допринася с по-малко от 1% за световните парникови емисии, но е най-уязвимата за климатичните промени. Опустошителните наводнения през това лято, превърнаха проблема във водеща точка от климатичния дневен ред на срещата СОР27 през ноември в Египет.

Границите на дискусията са ясно очертани около така наречените „загуби и щети“. Загубата на животи, на култури, на животински видови, които не могат да се възстановят. Щетите за инфраструктурата, която се нуждае от ремонт след климатични бедствия.

Тук е мястото на глобалното споразумение за климата, с което богатите държави дават своя принос в помощта за бедните, докато всички работят по фундаменталната задача за намаляване на емисиите. Развиващите се държави искат финансова и тактическа помощ, но САЩ и ЕС се позовават на случаи на злоупотреба с фондове в миналото и не желаят да подписват празни чекове. Има и базов въпрос, който трябва да се обмисли: Как се измерва климатичното въздействие?

През последните 10 години, учените разработиха надеждни методи за оценка на това до колко парниковите газове влошават климатичните бедствия. Според World Weather Attribution, дъждовете в Пакистан са били с 50% по-интензивни отколкото биха били преди индустриализацията. Сега икономистите разширяват използването на тези данни като остойностяват в долари загубите причинени от климата. Според изследователите, общото замърсяване от САЩ и Китай от 1990 до 2014 е струвало на Пакистан 60 милиарда долара от БВП, а на света е струвало 1,8 трилиона долара.

Но как ще повлияят тези данни на СОР, ако въобще се отразят, никой не може да каже. По съвпадение, ротационният  лидер на един от най-важните преговорни панели е Пакистан. Той се нарича „Г77 плюс Китай“ и включва над 130 държави, които са част от процеса на нанасяне на загуби и щети.

Твърдите позиции подсказват, че вероятно няма да се стигне до решение в Египет, когато ще се съберат почти 200 държави. Но съгласието им да обсъдят проблема е важна първа стъпка.