Нобелистът проф. Даймънд за финансовите кризи, част 1

Говорим за изследванията, които сте правили някога, и анализите на Бернанке. Имахте ли някакво усещане, че това, което проучвахте през 1983 г., а и не само, ще има траен ефект за начина, по който гледаме на икономическата теория и особено как прилагаме икономическата теория в днешния ден и век?

Нека кажа нещо за статията ни с Филип Дибвиг. Нейната цел е да се разбере защо финансовата система е толкова нестабилна и склонна към крайности и дали това е добре или не.

Основно имахме идеи, че когато банките фалират, това ще намали броя на банковите депозити, ще доведе до намаляване на паричното предлагане, до дефлация. И това е зле. Това бяха идеите на Милтън Фридман и Анна Шварц. Милтън Фридман, бивш преподавател в Университета Чикаго, той повдигна този въпрос.

Казахме, че става дума за нещо повече. Не просто за банките като такива или за пари и други подобни. Става дума за това, че когато банките финансират дългосрочно неликвидни активи, например машини и оборудване, заеми за производители на оборудване за заводи и ги финансират с краткосрочни дългове, с депозити, това работи добре, докато всички мислят, че работи добре.

Но ако всички смятат, че хората няма да удължат своите депозити, това ще бъде краят и ще доведе до сбъдване на пророчествата за провал.

Затова измислихме рамка, която да казва, вижте, това е нещо добро, докато не настъпят сривът и паниката.

Опитахме да разработим рамка за прилагане по време криза, за преценяване какво трябва да се направи за излизане от кризата, ако тя настъпи. И също какво трябва обществото незабавно да направи, така че да създаде нещо като застраховка на депозитите, за да предотврати такива събития.

Идеята е от 30-те години на миналия век... Когато представих статията си втория път и я предадох на хартия в университета в Пенсилвания, някой каза, че тя трябва да бъде в курса по икономическа история, вместо курса по икономическа теория, защото ние отдавна сме разбрали как да се отървем от кризите в САЩ.