Сен: ESG пречи на инвестициите в производство на петрол

Нека проверим най-големите доказани резерви във Венецуела. Те са затворени, но в същото време сега има съобщение, че САЩ може би ще вдигне някои от санкциите за много повече дейности. Реалистично ли е да очакваме на пазара да излезе венецуелски суров петрол и да помогне с решаването отчасти на проблема?

Вижте, още е много рано. Да, повиха се някои заглавия, че част от икономическите санкции биха могли да бъдат вдигнати и евентуално Chevron може да получи някакво преференциално отношение и да успее да върне част от петрола в САЩ. Но е много, много рано.

Най-големият проблем с Венецуела е, че щетите, нанесени на производството на петрол в последното десетилетие или по-скоро в последните десетилетия. Те са огромни. Самите документи на PDVSA казват, че са нужни десетки милиони долари за подновяване на производството.

Така че ако – и това е под голяма въпросителна, но ако петролните санкции бъдат вдигнати в краткосрочен план, производството може би ще се увеличи с няколкостотин барела дневно. 200-300 хиляди барела или може би най-много 500 хиляди. Всичко над това ниво се отнеме години.

Това е проблемът.

Повтарям, не сме дори и близо до момента, в който да кажем, че всички икономически санкции или всички санкции, включително и за петрола ще бъдат вдигнати. Това са просто малки стъпки, за да се види как ще се развиват потенциално новия кръг преговори.

Последен въпрос. Говорим за суров петрол. Има и рафинирани продукти, които са свързани с него, но са различни. Разбирам, че имаме реални ограничения в капацитета на рафиниране и в резултат на това голямо разпространение при дизела и самолетното гориво. Има ли някакви перспективи за увеличение на капацитета на рафиниране в краткосрочен план, за да се облекчи част от този натиск?

За това говоря. Суровият петрол може да е на 115 долара, но дизелът и самолетното гориво са близо до 200 долара.

Вижте, в краткосрочен план очевидно сме близо до почти 3 млн барела на ден затворен капацитет на рафиниране по Атлантическото крайбрежие от времето на ковид или дори сега заради натиска на ESG.

Политиката на Китай се промени и вече не изнася както преди. Затова този натиск ще остане.

Отсега нататък предстои приключване на периода на поддръжка на рафинериите. Така че част от най-острия натиск, който усещаме ще бъде облекчен в близките месеци, но фундаментално или по-скоро структурно, ще има недостиг.

В средносрочен план се отварят някои нови рафинерии в Близкия изток, една потенциално в Нигерия и една в Мексико, но те ще бъдат далеч от възможността да отговорят на ръста на търсене на петрол, който прогнозираме. 

Наистина имаме нужда от дълбока, много дълбока рецесия, за да може търсенето на петрол да спадне моментално. Едва тогава ще успеем да балансираме пазара.

Натискът от ESG наистина в момента пречи на инвестициите в производство на петрол и рафиниране. И това е голяма опасност за глобалната икономика.