Клуб Investor

Събота, 20 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Санирането на жилищните сгради трябва да се подпомага само частично от държавата

д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор ЕнЕфект, „Клуб Investor”, 31.07.2021

21:01 | 31 юли 2021
Автор: Михаил Митев

Санирането на жилищните сгради не бива да продължава да бъде финансирано изцяло от държавните и европейски програми, както се очаква от Плана за възстановяване и устойчивост, а трябва да се пристъпи към финансови инструменти с частично подпомагане. Така от една страна ще се даде шанс да бъдат обновени много по-голяма част от сградите в реалистични срокове, а от друга ще се стимулира по-отговорното отношение на собствениците към имуществото им. Подобно мнение изрази д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект в предаването „Клуб Investor” по Bloomberg TV Bulgaria.

Санирането на жилищните сгради и изграждането на малките ВЕИ към тях подпомага националните и местните политики за енергийна ефективност. Те носят голям спектър от икономически, социални и екологични ползи, както за крайния потребител, така и за обществото като цяло, смята гостът. Той допълва, че ако бъдат погледнати европейските политики, принципът на енергийна ефективност е на първо място.

„Начинът, по който България прави политики, доведе то това, че понятията енергийна ефективност и саниране да бъдат символ на безотговорно отношение към публичните средства, ниско качество, дори и корупция, а не бива да е така.“

Сградният ни фонд е остарял и не е ефективен от гледна точка на изолация. Над 90% сградите са в най-неефективните класове, градовете ни са замърсени, оплакваме се, че сме енергийно бедни и причината е точно в тази неефективност, казва Цанев.

Въпреки това Планът за възстановяване и устойчивост предвижда „повече от същото“ в направлението за саниране, посочва експертът. Според него все пак в плановете има някакъв напредък, защото вече ще се цели да се постига клас B енергийна ефективност, а не клас C. Запазването на 100% безвъзмездната финансова помощ за собствениците на жилища обаче е лош ход, защото по изчисленията му, това означава в период от 10 г. да обновим около 3000 сгради. А общо многофамилните сгради, подлежащи на саниране, са 65 000. Затова подходящият модел според Драгомир Цанев е въвеждане на съфинансиране от собствениците.

„Ако чакаме безплатното саниране да стигне до нас, ще трябва да чакаме 200 години“, казва той и посочва, че предназначените за саниране на многофамилни жилища средства са 1.2 млрд. лева. „Трябва да сме наясно, че няма как държавата да вземе 60 млрд., които ни трябват реално за обновяването на всички фамилни сгради.“

Абсурдността в ситуацията, по думите на Цанев, идва от факта, че от данъци или от другите публични ресурси финансираме обновяването на частната собственост. На проекти, които са „банкируеми“ и имат нормални срокове на възвращаемост на инвестицията.

Според експерта етапът на 100% безвъзмездно финансиране от страна на държавата трябва да бъде приет като „демонстрационен“, в който да се убеждават собствениците, че енергийната ефективност е полезна за тях. Според него обаче този период би трябвало вече да е преминат, а в момента е дошло времето за реформи в политиката.

В Западна Европа такива инструменти не съществуват от години насам, посочва гостът. Максималният грантов инструмент там е до 30%, при това в определени случаи и в региони с неразвита икономика или други затруднения. В повечето държави се стимулира преходът към прилагане на други финансови инструменти. Този процент, който отговаря на една нормална възвръщаемост на инвестицията за собствениците, обаче трябва да се постигне на стъпки в България, за да избегнем рязката съпротива, казва още Цанев

Фактът, че в България огромен брой от гражданите са собственици на жилищата, в които живеят, само трябва да стимулира допълнително интересът им към енергийната ефективност. Собствеността е основен стимул да се управлява добре и да се печели от нея. Ако тя се поддържа в добре състояние, може да се използва като инструмент за привличане на допълнителен ресурс, който да бъде инвестиран в други дейности, смята Цанев. Той посочва също, че има още да се работи в етажната собственост и отговорното и професионално управление на сградите.

Когато говорим за енергийна ефективност на сградите, другата свързана тема е изграждането на малки ВЕИ инсталации към тях, например термосоларни или фотоволтаични такива на покривите на многофамилните сгради. В Планът за възстановяване и устойчивост е засегната и тази тема, като ВЕИ програмата изисква сериозен компонент за съфинансиране от страна на собствениците, посочва гостът. Помислено е и за тези, които не могат да си позволят нищо – социално слабите. Тези проекти ще се координират от общините, като около 350 млн. лв е предвидената сума. „Тя всъщност е добро начало да бъде завъртяно колелото и по-масово да бъдат прилагани тези технологии“, смята Цанев. Конкретните правила по тази инициатива обаче още не са приети, очаква се те да са готови до края на тази година.

„Най-вероятно ще трябва да се кандидатства в общината, тъй като парите ще се разпределят на териториален принцип. Няма да са допустими градове, които получават пари от програми за чист въздух. Ще има принцип, по който градове, които нямат достъп до други средства, да могат да направят нещо за своите граждани.“

Оценката на Драгомир Цанев като цяло обаче е, че предвиденото в плана не е добро от гледна точка на действителното приложение на средствата по двете програми, които са свързани с обновяването на сградите. „Има отделни т.нар. реформи, които имат смисъл сами по себе си, но когато те не са обвързани с инвестициите, където е реална ситуацията в момента, няма как да се каже, че планът е добър.“

Примерът, който дава госта, е заложената реформа за национален фонд за декарбонизация, който реално няма да има дейност, ако бъде гарантирано 100%-ово финансиране за саниране например. 

Вижте повече във видеото. 

Още от "Клуб Investor" - тук