fallback

Клуб Investor

Събота, 20 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Икономист: България вече си отваря вратата и за структурен дефицит

Щерю Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, Клуб Investor, 10.10.2020

20:32 | 10 октомври 2020
Автор: Радостина Ивчева

Предложените промени в Закона за публичните финанси отварят вратата, освен за цикличен и за структурен дефицит, заяви икономистът и преподавател в УНСС Щерю Ножаров в предаването “Клуб Investor” с водещ Ивайло Лаков.

По думите на госта промените в Закона за публичните финанси отварят една вратичка, която трудно може да се свърже само с пандемията от коронавирус, тъй като тя ще отшуми, а законът е статичен. По същество промените могат да бъдат приети в две части с една обща насоченост – структурния бюджетен дефицит.

„Когато говорим за структурния бюджетен дефицит говорим за по-сериозен проблем в икономиката, като продължителна рецесия или промяна във фискалните правила“.

Дефицитът, като сбор от структурен и цикличен, би трябвали да бъде разгледан в контекста на общия държавен дълг, тоест имаме, една граница от 3%, а от друга страна дълг с натрупване до 60%.

Сега България дава сигнал за промяна във фискалната си политика, която доскоро беше много консервативна и новата ще бъде свързана с някакъв финансов лост и натрупване на дълг.

Според Ножаров обаче не е толкова важно колко е висок дългът, а как са изразходвани средствата.

„Ако отиват за социални плащания, те в бъдеще няма да произведат ефект, който ще оттласне икономиката, а просто ще погасят временни социални проблеми и ще бъдат антикризисни и антициклични. Ако отидат обаче за стимулиране на икономическия растеж, всъщност в бъдеще те ще се мултиплицират и ще произведат положителен резултат“.

„В България предложените промени сигнализират, че има проблеми във финансовата система, които предстои да се решават, като нереформиран осигурителен стълб, нереформирана здравна каса, нереформиран бюджет на съдебната система, финасирането на енергетиката“, заяви той.

Сигналите, които идват от бюджета и тези за данъчните промени - всички са със социална насоченост.

Ако зависи от него Ножаров би оставил ДОО и ДДС, осигурителните прагови и минималната заплата, на същита нива, но би намалил корпоративния данък от 10 на 7%, като изчилси, че това би струвало на бюджета 739 млн, лв, не без да се включват конпесационните ефекти, като намаляването на сивата иконоика.

„Това трябва да се съчетаете с някакъв тип облекчение на амортизациите т.е. силно ускорени амортизации за производства, които са с висока добавена стойност“.

Според госта повишаването на осигуровките, които са квазиданък, натоварва общата осигурителна тежест и стимулира миграцията на средната класа, а това все повече влошава икономическия стълб и се налага още по-голямо увеличение на осигуровките.

По отношение на Бюджет 2021 Ножаров заяви, че той показва, че Законът за публичните финанси се нуждае от много строга ревизия, тъй като е изграден на много стар принцип, който се казва „Бюджет на база договорени позиции“, при който програмите следват ведомствата, а не обратното, както е в повечето развити държави.

Вижте целия разговор във видеото. 

Видеа с всички гости на предаването “Клуб Investor” гледайте тук

fallback
fallback