fallback

Огромните пожари из целия свят предвещават тревожна тенденция

Европа, САЩ, Канада и Турция се борят с огнени стихии от една седмица насам, а връзката между всички тях е ясна - температурата

14:30 | 3 август 2021
Обновен: 16:10 | 3 август 2021
Автор: Георги Карамфилов

В рамките на последните 3 дена в България са подадени 360 сигнала за пожар. Силните горещини, съчетани понякога с човешка небрежност, са сериозна предпоставка за избухване на огнени стихии. Най-големият проблем при тези ситуации е, че нерядко пожарите започват в гористи и планински местности, които са трудно проходими за пожарна техника. Това прави овладяването им изключително трудно и времеемко, изискващо много човешка сила. Такъв бе случаят с големия горски пожар край Твърдица, който горя от 27 до 29 юли. 

Към момента има данни за възникнал много голям пожар на територията на област Пловдив, в района на Стара планина около Розино и Клисура. Там местните власти очакват съдействие от Министерство на отбраната и хеликоптер да помогне с пожарогасенето. За потушаване на няколкото огнища от Розино до Клисура, разгорели се само в рамките на час са изпратени пожарни от Пловдив, Карлово, Хисаря и от София.

Голям пожар има и в югозападна България. Почти 1000 дка треви, стърнища и храсти изгоряха край с. Големо Бучино, община Благоевград. Пожарът е възникнал в ранния след обяд на 02.08 на 300 м източно от транзитният газопровод за Гърция. Няма информация за опасност за къщите и за евакуирани хора. По думи на кмета на град Перник Станислав Владимиров, Огънят е обхванал голям периметър, а силният южен вятър го прави непредсказуем. 

В кюстендилското село Долно село над 20 къщи изгорели напълно. Сградата на училището също е изгоряла. При пожара двама души са пострадали от дима, но са приети за болнично лечение.

От края на месец юли до сега стихийни пожари се разразиха из цяла Европа, САЩ, Канада, Русия и Турция. Заради силните горещини множество страни обявиха код червено, а някои дори и бедствено положение. По данни на Deutsche Welle, гръцката метеорологична служба очаква поне до края на седмицата мааксималните температури в страната да не паднат под 44 градуса по Целзиий. Горещата вълна измъчва гръцките граждани, които претоварват енергийната система с климатиците си. На фона на всичко това битката с горски пожари в Гърция и в Турция продължава. Към момента най-тежко е положението на полуостров Пелопонес, както и край турските курорти Анталия, Мугла и Мерсин. Там максималните температури през следващата седмица не се очаква да паднат под 40 градуса по Целзий. 

Турските власти обявиха, че почти всички пожари са били овладяни, но за това време огнената стихия е успяла да вземе живота на 8 души и да рани 300. Унищожени са близо 100 000 хектара гори. Президентът на Турция Реджеп Ердгон обяви преди няколко дни, че е напълно възможно пожарите да са били умишлено предизвикани от Кюрдската работническа партия (ПКК), обявена за терористична организация в Турция, ЕС и САЩ.

Бедствия засегнаха и Италия. Пострадал е остров Сицилия, около Катания, където пламъците са достигнали до самия град. Над 200 летовници бяха евакуирани. А най-малко петима души са били ранени, а стотици евакуирани, след като горски пожари опустошиха борова гора близо до плаж в Пескара, предава "Гардиън".

Очертава се обаче ситуацията да бъде най-тежка в Северна Америка. Западните райони на САЩ и Канада продължават да се борят със сушата и горските пожари, но безрезултатно, съобщават световните медии. Най-силно пострадали са американските щати Калифорния и Орегон, където пожарите завземат нови територии. Опасенията на властите са, че е много възможно тази година да надмине 2020 г., която остава в историята на Калифорния като годината с най-много пожари. Огънят в щата Орегон е изпепелил до сега над 86 000 хектара, а много местни жители бяха принудени да се евакуират. Канада също не е пощадена – в западната ѝ част горят нови 35 пожара, възникнали заради безпрецедентна гореща вълна в страната. В най-гъсто населената канадска провинция – Онтарио, те са 90. Канадските метеоролози не предвиждат промяна на времето в близките дни. 

На фона на апокалиптичните гледки на бушуващи огньове, на които станахме свидетели последните дни излиза и проучване на Института за Земята към Columbia University. Идеята на изследването е да изготви нови показатели, за да помогне на компаниите и правителствата да оценяват щетите, които ще нанесат климатичните промени през това столетие. Резултатите от изследването посочват, че близо 83 млн. души са потенциалните жертви на глобалното затопляне, заради покачващите се температури, причинени от парниковите емисии. Броят на жертвите е изчислен във времевия диапазон от наши дни до 2100 г. 

Публикуван в Nature Communications, научният труд създава и едно ново понятие - mortality cost of carbon, или цената, която плаща човечеството заради въглеродните емисии: колко души могат да умрат (или да бъдат спасени) в зависимост от това дали емисиите ще се понижат или повишат. Понятието измерва смъртността на базата на начина, по който се изменя температурата, като резултат от измененията са и горещите вълни, които всички в момента изпитваме. Това понятие не включва в себе си всякакъв вид природни катаклизми като бури, наводнения, земетресения, както и човешки конфликти. Потенциалните жертви до края на столетието са единство свързани с промяната на температурите. Социалната стойност на въглерода измерва как правителствата по света формулират климатичните си политики и изготвя предписания на базата на решения, които вземат хората, бизнесът, правителствата.

Изследването предпоставя, че при сегашната посока до 2050 г. нивата на емисиите ще превишат 2.1 градуса по Целзий над тези от доиндустриалните времена. След това ситуацията ще се влошава по-бързо и до 2100 г. температурата ще е с 4.1 градуса по-висока.

fallback
fallback