fallback

За митовете и основателните тревоги около ТТИП

"Клуб Инвестор", 14.11.2015, с Ивайло Лаков, проф. Динко Динков и Цветан Симеонов по темата за ТТИП

16:09 | 16 ноември 2015
Автор: Димитър Баларев

Трансатлантическото партньорство ще обхване 46% от световния БВП. Любопитна подробност е, че обменът между ЕС и САЩ обхваща около 1/3 от световната търговия, така че ТТИП би дало тласък на търговията. Изследване на германската фондация "Бертелсман" изчислява, че потенциалът на споразумението възлиза на допълнителни 120 млрд. евро годишно или поне 233 евро на глава от населението.

Защо тогава има съпротива от страна на европейските граждани? На първо място, поради ГМО. Близо 70% от германците смятат, че споразумението ще доведе до по-лоша защита на околната среда, потребителите и правата на работниците. Най-големите опасения са свързани с възможността за подаване на жалби от инвеститори, които не попадат под юрисдикцията на съотвнетната държава.

Проф. Динко Динков и Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП, коментират темата в "Клуб Инвестор", 14.11.2015

ДД: Основният стимул дойде от парализата на многостранните механизми за либерализиране на международната търговия, може би най-успешният пример е Общото споразумение за търговия и тарифи, което от средата на 90-те бе трансформирано в СТО. Това създаде много надежди за по-нататъшна либерализация, особено за търговията със селскостопански стоки. Не преговорите от кръга Доха бяха блокирани. Затова САЩ опитаха нова конструкция.

ЦС: Самата идея заслужава сериозно внимание и подкрепа. Не е лесно за бизнесмените да се справят с различните правила в различните страни. Идеята е тези пречки да бъдат премахнати и да се концентрират фирмите да направят по-конкурентоспособна продукция. Това се неща, които българският производител преживя веднъж.

В навечерието на присъединяване към ЕС правихме едно проучване за настроенията сред бизнеса. В него поставихме един подвеждащ отговор - "Не се страхуваме от европейската конкуренция, защо няма да изнасяме за ЕС". Тогава 37% отговориха с Да, което показваше една голяма наивност. Но въпреки това те се справиха. Сега 60% от износа е за ЕС. Очаквам, че и сега българският предприемач ще се справи.

Още преди година направихме проучване и бяхме учудени от резултатите, защото почти половината гледаха положително на въпроса, около 20% гледаха доста положително и само 6% се изказаха изключително отрицателно. Това е далеч по-добър резултат от присъединяването към ЕС.

Доколко основателни са тревогите?

ДД: Мисля, че всицко това е свързано с известна митология и цялата тази неизвестнот за съдържанието на преговорите. Мисля, че до голяма степен общественото мнение се влияе от какви ли не внушения. Може би това това, което се забелязва като оптимистична позиция на българския бизнес е дошло от внушенията, че пред тях ще се развитие една необятна зона за свободна търговия. Но в същото време и бизнесът, и обществеността не са много наясно с реалните проблеми, пред които се изправят преговарящите. За да се осъществи идеята за такова свободно движение на стоки и капитали, важен е проблемът за съвместяване на регулациите на двата пазара.

Европа има опасения, че може да бъдат занижени важни стандарти, свързани със здравето. Новият момент е, че преди два дни, Европейската комисия съобщи, че ще се опита да наложи отварянето на една специална глава в споразумението, която е свързана и със социалните въпроси, заетостта и т.н.

За да стане факт споразумението, има няколко основни въпроси. Първо, да се преодолеят различията по регулациите и те да станат съвместими. ЕС има споразумения за асоцииране, които не могат да бъдат пренебрегвани. И тук идва трудността, че доскоро САЩ предпочитаха да имат отношения със страните-членки и избягваха партньорството САЩ-ЕС. Те още имат потребност да осмислят какво и това ЕС и какви наднационални регулации действат. В  ЕС процесът на приемане на решения е страшно усложнен, това не може да бъде пренебрегвано и ще внася напражение и вътре в ЕС.

ЦС: Първо, сложната система на съгласуване на позицията на ЕС за нас не е заплаха, а гаранция за това, че принципните изисквания ще бъдат отразени. Второ, социалната сфера си е сериозен проблем. Само за сравнение, ще кажа, че САЩ са ратифицирали 14, докато България е ратифицирала над 100 конвенции на МОТ. Това няма как да се постигне с денонсиране на конвенции, по-скоро трябва да има корекции. Не трябва да пропускаме и големите ангажименти на ЕС в опазване на околната среда. Там също се очаква да има коректив в споразумението.

Чуйте още какво мислят двамата за спорната клауза за инвестиционен арбитраж

 

fallback
fallback