fallback

Защо жени стават атентатори-самоубийци?

Действали ли са само по принуда жените-терористки?

17:19 | 10 април 2016
Автор: Александра Попова

В списъка на най-значимите политически убийци в историята, редом с Джон Уилкис Буут, Лий Харви Осуалд и Гаврило Принцип, името на Тенможи Раджаратнам най-вероятно ще се посрещне от основно празни погледи. Но терористката от Тамилските тигри, която взриви себе си, заедно с индийския лидер Раджив Ганди и 13 други през май 1991, най-вероятно е оставила най-трайна следа.

От този трагичен ден поне 185 терористични самoубийствени атентата са извършени от жени, убивайки 2 130 души и ранявайки 5 000 други. Според Проекта за сигурност и тероризъм на Unversity of Chicago огромното мнозинство са били свързани с пет конфликта: гражданската война в Шри Ланка, която приключи през 2009; борбата срещу руската армия в Чечня; съпротивата срещу водената от американската армия инвазия в Ирак през 2003; израелско-палестинският конфликт; и най-скорошният – терористичното движение на Боко Харам в западна Африка, пише Bloomberg View.

Тази седмица New York Times хвърли нова доза светлина върху последното, профилирайки Рахила Амос, 47-годишна християнска нигерийка, която казва, че е била отвлечена от ислямистките бунтовници и е била принудена да бъде обучена за атентаторка-самоубийца.

Статията обяснява многото причини защо жените-атентатори са идеалните оръжия: „Доста по-рядко биват претърсвани основно от охраната, доминирана от мъже, ако изобщо биват претърсвани. Завити под няколко пласта рокли или религиозни облекла експлозивите са лесни за скриване.” И наистина смята се, че Ганди е казал на охраната си да допусне Раджаратнам до себе си със гирлянд от цветя.

Изглежда, че Боко Харам е направил цяла наука от подготовката на жени за тази върховна саможертва.

Г-жа Амос описа шестстепенно ежедневно обучение за жените, което тя нарича Първи етап, Втори етап и тн. Първите два етапа са обучение по Корана. Третият етап покрива самоубийствения атентат и обезглавяването. „Как да убиеш човек и как да взривиш къща,” каза тя.

„Казаха ни ако попаднем на група от 10 до 20 души да натиснем това,” каза тя, говорейки за детонаторът.

Инструкциите, давани на по-високите равнища на тренировката – четвърти, пети и шести етап, са внимателно пазена тайна сред бойците. Г-жа Амос твърди, че никога не е научавала какво се учи там.

Но всички тези анекдотични доказателства оставят един важен въпрос неразискван: Защо жените го правят? „Един войник, който се е сражавал с Боко Харам каза, че смята, че бойците слагат опиати в храната на момичетата”, отбеляза авторът на статията Дион Сиърси. Тя добавя, че жените може да не се взривяват сами, а да са детонирани от разстояние.

Но тази идея, че жените не могат да се самоубият за кауза, кaто вместо това са подвеждани или им се промива мозъка или са принуждавани от съпрузи или други мъже от семейството, бива постепенно опровергавана от изследователи, следящи феномена на глобално ниво. Да, ученички, отвлечени от Боко Харам със сигурност не могат да бъдат считани за независими актьори. Но в света на съвременния женски самоубийствен тероризъм става все по-ясно, че принудата не е нормата. 

Погледнете гореспоменатата Раджаратнам, която беше известна с военния псевдоним Дану. Разследването на индийското правителство на убийството на Ганди разкри изключително майсторски добре измислен план, изготвян в продължение на месеци. Убийства на политици от висок ранк са много по-трудни за изпълнение от произволни атаки на тържища и транспортни хъбове и Дану е работила с голям брой съучастници и е провеждала сухи обиколки и проучвания на мястото. Експертите по тероризма настояват, че всеки свързан в такава конспирация действа по собствена воля.

„Те не са просто пушечно месо,” казва Робърт Папе, директорът на центъра на University of Chicago, за такива жени – самоубийци. Говорейки за компетенцията, каза той, „принудата изкарва най-лошото на показ”; всъщност много от тези жени са, по подобие на Дану, много способни. Папе добавя, че сравнително малки армии като Тигрите и чеченските бунтовници са използвали значителен брой жени-самоубийци – повече отколкото могат да бъдат контролирани единствено чрез принуда.

Т.нар. чеченски Черни вдовици, които са извършили над 20 нападения от 2000, със сигурност са мотивирани отчасти от смъртта на съпрузите си от руската армия. Но по всички показания са точно толкова посветени колкото са и другарите им мъже в това, което виждат като чужда окупация на родината им. Също така са били доста по-смъртоносни., убивайки средно по 21 души на атака в първото десетилетие на тяхната борба, спрямо 13 за мъжете.

Глобално погледнато конкретните обстоятелства, които подтикват терористичните движения да предприемат самоубийствени атентати са добре познати. Според Папе и колегите му най-често се случват в ситуации , когато населението чувства, че родината му е окупирана от чужда сила – обикновено от различен етнос или религия. Унищоженията на домовете, смъртта на членове от семейството и ужасяващите условия в бежанските лагери имат мултиплициращ ефект.

Затова възходът на атаките от Боко Харам – Times съобщи, че групата е използвала поне 105 жени и момичета в атаки през последните 22 месеца, не трябва да е изненада за никого. Войски от Камерун, в голямата си част християнска страна, и Чад прекосиха нигерийската граница, за да ударят укрепленията на Боко Харам, смазвайки части от групата, но и извършвайки зверства, които предизвикаха ответен удар от местното население. Това е познат коктейл, виждан и в предишни конфликти, доминирани от самоубийствени атентати.

В някаква степен  инцидентите с Боко Харам нарушават поредицата, включваща Шри Ланка и Чечня. Висок процент от жените-атентатори са по средата, дори в началото на своето юношество, може би някои от тях са оцелели от отвличането на ученички от града Чибок преди две години. Ясно е, че са твърде малки, за да се счита, че действат от лични подбуди. Въпреки това г-жа Амос каза, че 7 от 30 в групата й с нетърпение очакваха своите самоубийствени мисии: „Това беше директен път до рая.” И както мъжете, които поемат този път, много жени го избират сами за себе си.

От Тобин Хършоу

 

fallback
fallback