fallback

Справянето с кризата ще изисква нарушаването на някои табута

Според експерти нетрадиционният подход на Япония за справяне с кризи може да е от полза на Запада

16:00 | 10 май 2020

Победата над коронавируса би могла да приближи нивото на държавните дългове до това от времето на Втората световна война, но със сигурност ще бъде сравнимо с това от финансовата криза преди малко повече от 10 години. В същото време традиционния подход за изход от дългова криза е изключен и ще се изисква различна стратегия, пише Bloomberg в свой анализ.

Постоянният икономически растеж, който движеше възхода на Запада след края на Втората световна война сега е много малко вероятно да се случи. Но пострадалите общества вече няма да толерират мерките на строги икономии, които приеха след края на финансовата криза. И все пак настоящата криза поставя под въпрос старите табута.

Мерките на британското правителство включват запазването на заетостта, финансова подкрепа за безработните и самоосигуряващите се лица и други помощи за бизнесите. До средата на април мерките на повечето правителства представляваха до 6% от брутния вътрешен продукт на конкретната страна, докато пакетът на САЩ се равнява на 9% от БВП на страната. Разходите на правителствата може да надхвърлят тези цифри, като това ще зависи предимно от продължителността на битката с пандемията, колко от гаранциите са изискани заради фалити, колко приходи са загубени заради рецесията и от степента на всяка последваща държавна подкрепа.

Дори когато магазините, ресторантите, офисите и заводите вече имат право да отворят и да наемат служители, бизнесът ще е бавен заради страховете за бъдещето, които ще удрят потребителското търсене. Постоянната подкрепа ще е необходима както за безработните, така и за поддържането на живота на засегнатите фирми. Може да се нуждаем и от голям стимул за търсенето, както бе направено през 2009 г. чрез координирана фискална експанзия и впоследствие чрез китайския инвестиционен бум. 

Междувременно компаниите, които оцелеят след отмяната на ограничителните мерки, ще имат натрупан дълг и ще искат да подобрят баланса си, а не да инвестират. Това може да доведе до т.нар. балансова рецесия, която за първи път бе установена в Япония. Азиатската страна изглежда е попаднала в капана на безкраен процес на дефлация и стагнация в резултат на корпоративния дълг, който е натрупан по време на финансовата криза в периода между 1989 г. и 1990 г.

Министър-председателят на Япония Шиндзо Абе предприе действия за прекратяването на този цикъл като експанзионистична фискална и парична политика. А това съчетание е по-известно именно като Абеномика.

Ето защо Абеномиката може да се приложи и в западните държави, тъй като опитът на Япония показва, че другите средства нямат голям ефект. Високото съотношение на дълга към брутния вътрешен продукт на Япония от 234% е устойчиво, тъй като заемите се финансират предимно от местни спестители. Но в момента държавният дълг в западните страни се финансира от пазарни заеми и зависи от „щедростта на непознати“.

Например, САЩ могат да вземат заеми в собствената си валута от кредитори, като най-важният от тях е Китай, която има интерес да поддържа стойността на долара. А Великобритания с дълг от 86% от БВП е в леко по-добра позиция в сравнение с останалите страни членки на еврозоната, тъй като при необходимост може да остави валутата си да се обезцени. Гърция вече има съотношение на дълга от 188%, при Италия е 133%, при Франция – 99%, а при Испания – 96%.

Япония е пионерът в областта на количествените облекчения, още преди Абе да дойде на власт. Страната има опит в мащабни покупки на държавни облигации от централната банка с цел намаляване на доходността на облигациите. Японската централна банка финансира пряко държавни дефицити чрез изкупуване на нов дълг и не очаква, че той ще бъде погасен. Силното икономическо представяне на Япония през годините и армията от всеотдайни спестители означава, че тази нетрадиционна система работи. Но все още остава въпросът дали ще има такъв ефект и на други места по света.

 

fallback
fallback