fallback

Кризата с бежанците поражда напрежение в ЕС

Европейските лидери демострираха разногласия за това как да се справят с притока на хиляди бежанци, пробиващи през източния фланг на Европа.

10:00 | 26 октомври 2015
Обновен: 15:18 | 26 октомври 2015
Автор: Димитър Баларев

Единадесет европейски лидери, включително германският канцлер Ангела Меркел успяха да формулират краткосрочни решения за срещата си в Брюксел през уикенда. Те включват предоставяне на извънреден подслон за 100 000 бежанци и система за тяхната регистрация. Но срещата  разкри напрежение между страните, което рискува да разкъса крехкото сътрудничество в решаването на проблема, коментира Bloomberg.

„Това е един от най-големите лакмусови тестове, пред които Европа се е изправяла”, заяви Меркел след срещата в Брюксел през уикенда. „Все още имаме нужда от по-нататъшни стъпки, за да преминем през този решителен тест.”

С наближаването на зимата и повече от 1 милион мигранти, решени да достигнат ЕС през тази година, националните власти затварят границите и отклоняват търсещите убежище през съседните страни.

Тази вечер ясно показахме на всички, че пренасочването трябва да спре, заяви президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Макар да е важно да се приложат договорените мерки, „няма чудотворно лекарство”.

Западните Балкани

Ситуацията на Западните Балкани – фокус на срещата в Брюксел, се влоши през последните месеца, задълбочавайки дълбокото недоверие между страните, което е резултат от насилственото разпадане на бивша Югославия. Основният поток имигранти, бягащи от военните конфликти, се пронасочи от маршрута през южна Европа към друг път – от Турция през Гърция и страни като Хърватска, Сърбия и Словения.

Гърция, която е на фронтовата линия за бежанците, пристигащи в Европа, се съгласи да предостави временно убежище за 30 000 души до края на годината, като Върховният комисар за бежанците подкрепя нови 20 000 места в страната. Допълнителни 50 000 места ще бъдат разкрити в страните по маршрута през Западните Балкани, според съобщението след срещата на върха в Брюксел.

Граничен контрол

Страните също така се съгласиха да работят заедно и с Frontex – европейската агенция за управление на границите, за да засилят контрола, включително между Турция и България и между Гърция и Македония.

Гърция отхвърли „абсурдни предложения” на срещата, включително да се позволи на страните да блокират мигранти, влизащи от съседни страни и да се възложат на Frontex нови задачи на гръцката граница с Македония, заяви премиерът на страната Алексис Ципрас. Той бе разочарован, че Турция, която има ключова роля, не е поканена на срещата.

Лидерите на Албания, Сърция и Македония се присъединиха към ръководителите на страните от ЕС Германия, Гърция, Румъния, Австрия, Унгария, Хърватска, Словения, България и министри от Люксембург и Холандия в неделя.

България, Сърбия и Румъния не искат да са буферна зона

„Няма да изложим нашите страни на опустошителния натиск на милиони, които биха дошли“, зави българският премиер Бойко Борисов, цитиран от правителствената прес-служба, след среща с колегите си премиери от Румъния и Сърбия – Виктор Понта и Александър Вучич.

„България, Румъния и Сърбия сме в готовност и ако Германия, Австрия или други държави затворят своите граници, ние няма да оставим нашите народи да станат буферна зона и бежанските потоци да застанат между Турция и оградите, които ще последват след Сърбия. Ще имаме готовност по същия начин да затворим границите, в същия момент”,  заяви министър-председателят след срещата, проведена в събота в София.

fallback
fallback