fallback

Северна Корея на династията Ким

Севернокорейският БВП на глава от населението е едва 1/40 от този на Юга

18:22 | 18 януари 2016
Автор: Виргиния Стаматова

Силната армия обикновено зависи от силната икономика. Не и в Северна Корея. Тя има повече войници на глава от населението в сравнение с която и да било друга страна: 1,2 милиона при население от 25 млн. души, пише Investor.bg.

Наред с огромен арсенал от конвенционални оръжия, КНДР има десетина ядрени бойни глави и харчи вероятно 3 милиарда долара годишно за ядрена програма, която включва изстрелвания на ракети и ядрени опити - последният от тях, четвърти от 2006 година, бе извършен миналата (б. ред.: по-миналата) седмица. През последните четири десетилетия обаче севернокорейската икономика е малко по-жива от великия вожд Ким Ир-сен, откакто той бе балсамиран през 1994, посочва в свой цитиран от БТА анализ The Economist.

Северна Корея пази повечето си икономически данни в тайна. Доколкото знаем обаче, между 50-те и 70-те години на 20-и век нейната икономика е била по-голяма от тази на капиталистическата Южна Корея, защото сталинистката държава е била мобилизирала всички ресурси в производството. 

Днес севернокорейският брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е едва 1/40 от БВП на Юга - нищожните $600 или някъде там годишно, поне по оценки на ООН. Вината пада директно върху пагубната политика на династията Ким. Режимът на сегашния държавен ръководител Ким Чен-ун, третия Ким на трона, обаче не плаща никаква цена за страданията на населението. Той заделя пари за себе си, за елита и за ядрената програма на страната.

В изготвен неотдавна доклад за южнокорейския Asan Institute Никълъс Ебърстат от American Enterprise Institute във Вашингтон се опитва да изчисли мащаба на севернокорейската икономическа катастрофа. Предвид оскъдните сведения Ебърстат е използвал т.нар. огледална статистика - данни на търговския обмен на КНДР, извлечени от статистиката на други държави. След това той внесъл корекции, отчитайки увеличаването на населението и инфлацията. Неговото изследване не дава пълна картина за икономиката на Северна Корея, но въпреки това е полезно.

Ебърстат установил, че износът на глава от населението миналата година не е бил по-висок от пика си в края на 70-те години на XX век, а вносът на глава от населението е бил с две пети по-малък. Лошото представяне на севернокорейската икономика е забележително за една страна, която нито е провалена държава, нито е във война, казва той.

Какво се обърка? Разпадането на Съветския съюз, на който Северна Корея дълго време разчиташе за евтини машини и петрол, несъмнено е засегнало тежко КНДР през 90-те години на 20-и век. Отслабено поради лошото време, централно управляваното селско стопанство се е сринало през въпросното десетилетие, водейки до глад, отнел живота на стотици хиляди хора. Международните санкции в отговор на севернокорейските ядрени опити също са навредили. 

Най-големият проблем, твърди Ебърстат, обаче е, че Северна Корея има най-лошата бизнес среда от всички функциониращи държави в света: по-лоша дори от тези на Куба, Венецуела или Зимбабве. Понятия като правото на собственост и върховенството на закона не съществуват. Законна частна търговия няма, а властите имат склонност да конфискуват парите на населението: през 2009 режимът ликвидира спестяванията на дребните търговци, като обяви старите банкноти за невалидни и размени само част от тях за нови.

Поразителна особеност на икономическия упадък на Северна Корея е количеството чуждестранна помощ, която го съпровожда. КНДР има дълга история на изнудване на донори - първо Съветския съюз, после, след 1991, САЩ и Южна Корея, а в последно време и Китай. Да се определи общата стойност на трансферите е невъзможно. Ебърстат обаче изчислява сумата, дадена общо от двамата най-големи покровители на Северна Корея в исторически план - Русия и Китай - използвайки търговския дефицит с всеки от тях за приблизителна оценка на нетния приток на ресурси - като изхожда от презумпцията, че този дефицит е дълг, който няма да бъде платен. За периода 1960-2013 той възлиза на $45 млрд. в днешни пари.

Тези средства изглежда са помогнали на представителите на династията Ким да живеят като живи богове и при все това да им останат пари, за да плащат на армията, тайната полиция и на различни доставчици на ядрени материали. Рюдигер Франк, икономист в Universitat Wien, обаче е на мнение, че по-голямата наличност на конвертируема валута може също така да е подпомогнала неформалните пазари на храни и основни продукти, които възникнаха в отговор на глада. Тези пазари на черно са най-благоприятната промяна в КНДР през последните няколко години. Повечето севернокорейци сега зависят от тях за своята прехрана. Държавата обикновено си затваря очите за тези пазари, тъй като системата на централно планиране, която трябва да разпределя да стоките, се провали. Освен това елитът иска своя дял.

Някои съзират в тези пазари зародиша на по-дълбоки икономически реформи. И Ким изглежда по-ентусиазиран от баща си да обещае на своя народ благоденствие и дори малко свободно време за развлечения. Севернокорейската столица Пхенян сега се хвали с делфинариум и воден парк, и дори със ски курорт на изток. В града никнат небостъргачи, а модерни хора пият еспресо в луксозни барове.

Старите навици на режима обаче не са се променили. Анекдотични данни навеждат на мисълта, че държавата изцежда донджу, новата успешна търговска прослойка в Северна Корея. Според DailyNK, онлайн вестник с информатори в КНДР, донджу са обезпокоени, че ще бъдат принудени да предадат своите спестявания в конвертируема валута, за да може режимът да си възстанови средствата, които е изразходвал за скъпия ядрен опит.

При липсата на заповеди отгоре възможностите за промяна са ограничени. Нова политика, която изглежда е прокарвана неофициално от 2013, позволява на земеделските стопани да задържат за себе си 30% от нова производствена цел, плюс евентуалния излишък над нея, за да ги продават на неформалните пазари. Представителите на властта по места обаче не оставят обещаните дялове, може би за да компенсират недостатъчната продукция на кооперативните стопанства, според информация на радио Free Asia.

Междувременно малцината чуждестранни инвеститори, дръзнали да влязат в Северна Корея, са принудени да работят с непредсказуем и грабителски режим. През ноември най-големият от тях, Orascom - египетска телекомуникационна компания, която изгради първата 3G мрежа в КНДР - заяви, че е загубил контрол над създаденото от него смесено дружество и не е могъл да изнесе зад граница своите печалби.

Китай остава единствената спасителна връзка за Северна Корея. Повечето стоки, продавани на неформалните пазари в страната, идват именно от големия съсед. Миналата година Северна Корея е продала на Китай полезни изкопаеми, предимно въглища, за над 1 милиард долара. При условие че китайската икономика се забавя и цената на въглищата пада, КНДР ще страда. Режимът обаче има решение: той влага оскъдните си ресурси във военна мощ. Това служи като "таран за международно изнудване", както казва Ебърстат.

fallback
fallback