fallback

Кои са новите лица в кабинета Борисов 3

Непознати експерти и известни политически личности, незаемали управленски постове - новите в новото правителство

17:03 | 3 май 2017

Както може би ви е известно, в обедните часове на днешния ден в прессъобщение до медите бившият и предстоящ премиер Бойко Борисов обяви състава на новото правителство, което ще бъде съставено от ГЕРБ и Обединените патриоти в рамките на новото 44-то Народно събрание.

След като ви показахме пълния списък на министрите от кабинета „Борисов 3“ ще ви представим и новите лица, които ще заемат управленските ресори. Някои от тях са добре известни личности, попадали често във фокуса на обществения интерес, но незаемали досега управленски длъжности. Други пък са кадри от предходни правителства, но са били в ролята на заместник-министри или експерти и поради този факт не са попадали на „фронтовата линия“ на медийното внимание.

Николай Нанков - регионално развитие и благоустройство

Една от най-големите изненади в новата управленска формула безспорно е концентрирана около поста на регионалния министър. Неочаквано за всички двукратно заемалата поста на началник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова стана министър на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018. Поради това регионалното ведомство оглави бившият й заместник в кабинета „Борисов 1“ и „Борисов 2“ Николай Нанков. Роденият през 1983 Нанков е работил като „мениджър проекти", бил е депутат в 42-то НС, както и областен управител на Ловеч в периода 2009 – 2011.

Емил Караниколов – икономика

Ново лице е и главата на икономическото ведомство – предложеният от „Атака“ Емил Караниколов. Кариерният път на Караниколов започва като юрисконсулт в Столична община. По времето на първото управление на Бойко Борисов той оглавява Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, начело на която остава и до днес. Ключови приватизационни сделки, приковали обществения интерес през това време са приватизацията на „Булгартабак“, на недостроената сграда на ИПК Родина на столичния бул. „Витоша“ и Дипломатическия клуб „Бояна“.

Ген.-майор Николай Петров – здравеопазване

Здравното министерство оглавява генерал-майор Николай Петров, началник на Военномедицинска академия от пролетта на 2014 до днес. От 1991 Петров е зам.-началник на отделението по анестезиология и реанимация във ВМА- Бургас. В последствие става последователно ординатор, асистент, старши и главен асистент във ВМА – София. От 2004 оглавява катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение към лечебното заведение. Специализиралият във Франция, Швейцария и САЩ медик също така беше народен представител по време на вторият кабинет „Борисов“, но напусна поста си, след като стана ясно, че е разследван от държавното обвинение. Служебен министър на здравеопазването по време на кабинета на Марин Райков.

Румен Порожанов – земеделие

Начело на Министерството на земеделието и храните застава Румен Порожанов. Роденият през 1964 бъдещ министър е магистър по „аграрен бизнес, икономика и мениджмънт“ и по „Отбранителна индустрия, икономика и мениджмънт“ от ВИИ „Карл Маркс“. Голяма част от кариерата му минава в апарата на Министерството на финансите. От 1992 до 1995 е експерт в отдел „Финансиране на специални дейности“. След това оглавява отдел „Финанси, земеделие, търговия и услуги“ във ведомството до лятото на 2001. След това е начело на Дирекция „Финанси на реалния сектор“ в министерството, а от 2008 до 2011 е началник на Кабинета на министъра на финансите.

От 2011 до 2013 е изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". От началото на 2014 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове. През есента на 2014 отново оглавява Държавен фонд "Земеделие", но в началото на 2017 бе уволнен от служебния министър Христо Бозуков заради корупционен скандал. От 1993 до 2014 Порожанов също така е заемал и редица длъжности в частния сектор, като е участвал в управлението на компании като „Арсенал“ - Казанлък, „Булгартабак“ и др.

Красимир Вълчев – образование

41-годишният Красимир Вълчев е новият началник на образователното ведомство. Между 2002 и 2009 работи в МФ, където отговорностите му включват и държавните пари за образование. Станалата през 2009 ръководител на МОН Йорданка Фандъкова го кани в екипа си в министерството същата година, където той става главен секретар на институцията. Остава на поста си и през служебното правителство на Марин Райков, като го напуска след идването на кабинета „Орешарски“.

Боил Банов – култура

Боил Банов, който по образование е театрален режисьор, е друго ново лице в бъдещото правителство. Роден през 1971, завършва магистратура "Режисура за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", следва "Културология" в СУ. Има постановки в Народния и Сатиричния театър. Поставя и в театър „Иван Димов“, на който в последствие става и директор. От 2014 е зам.-министър на културата в служебния кабинет на Марин Райков, като се задържа на поста си през следващите правителства на Орешарски и Борисов.

Нено Димов – околна среда и води

Едно от неочакваните имена е и Нено Димов, който става глава на екоминистерството. Роденият през 1964 Димов към момента е председател на Института за дясна политика. Има опит в бъдещия си ресор с оглед на това, че по време на управлението на Иван Костов е зам.-министър на екологията и главен секретар на МОСВ. Бил е и член на УС на Европейската агенция по околна среда от 1997 до 2002. Магистър по математика от СУ и доктор по физика на БАН. Член на преговорния екип за членство на България в ЕС. Депутат от 2005 до 2009 от квотата на ДСБ.

Бисер Петков – труд и социална политика

Настоящият управител на НОИ Бисер Петков заема поста на министър на труда и социалната политика. Роден през 1963, завършва „Икономика и организация на вътрешната търговия” във ВИИ „Карл Маркс“, доктор по икономика. Дългогодишен преподавател в УНСС, където преподава от 1988. В периода 2002 – 2003 е председател на Държавната агенция за осигурителен надзор към МС. От 2003 до 2009 е председател на Комисията по финансов надзор, на който пост е избран от Народното събрание. В края на 2011 е определен от парламента за управител на НОИ. На тази позиция е преизбран през лятото на 2016.

Валентин Радев – вътрешни работи

Бившият зам.-министър на отбраната в кабинета „Борисов 1“ Валентин Радев оглавява МВР. Роден през 1958, завършва магистратура по икономика – Стопанско управление на персонала във ВИИ „Карл Маркс“, аспирантура по аеродинамика и балистика във Военния научно-технически институт (ВНТИ) в София. Започва кариерата си като началник на служба “Артилерийско въоръжение” в поделение 42610. От 1983 е научен сътрудник във ВНТИ. Началник на секция „Боеприпаси“ в учебното заведение. Хоноруван преподавател в УНСС и НБУ, председател на Съвета на директорите на “НИТИ” ЕАД в Казанлък. От 1999 до 2000 е зам.-директор на Института за перспективни изследвания и негов директор до 2002. След това до 2005 е СНС по “Военноинженерни науки” към ВАК. От 2005 е председател на Сдружение на специалистите по боеприпаси в България, а от 2006 е индивидуален член на Съюза на учените в България. Член е на Експертната комисия по отбрана на ГЕРБ. Депутат от ГЕРБ в  42-рото и 43-ото НС

Красимир Каракачанов – отбрана

Дългогодишният председател на ВМРО е новият началник на военното ведомство. Роден през 1965, завършва история в СУ. Председател на ВМРО от 1997. Депутат от квотата на ОДС в 38-тото НС, след като партията му влиза в предизборната коалиция на блока. На следващия парламентарен вот ВМРО се явява в коалиция с Гергьовден, но без успех, след като не влиза в парламента. През 2005 става депутат в 40-тото НС, след като ВМРО се коалира с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и ССД на Стефан Софиянски. През 2011 е кандидат за президент, но взима около 1% от гласовете. На изборите през 2014 след оставката на кабинета на Пламен Орешарски партията му се коалира с НФСБ на Валери Симеонов. Влиза в следващия парламент, като националистите подкрепят правителството на Бойко Борисов без да имат министерски кресла. Кандидатира се на изборите за президент през ноември 2016, като се нарежда на трето място след Румен Радев и Цецка Цачева с над 573 хил. гласа.

Валери Симеонов - икономическа и демографска политика

Другата основна брънка от патриотичната верига на Обединените патриоти – Валери Симеонов става министър без портфейл, отговарящ за икономическата и демографската политика. Собственикът на телевизия „Скат“ е роден през 1958. Завършва електроинженерство във ВМЕИ – София. През 2007 е избран за общински съветник в Бургас от листата на „Атака“. През 2009 подава оставка заради строителство на джамия в града. През същата година отношенията му с лидера на националистите Волен Сидеров търпят разрив, като Симеонов напуска „Атака“. През 2011 учредява  „Национален фронт за спасение на България“ (НФСБ). Избран за депутат през 2014 и 2017, вторият път в коалиция с ВМРО и „Атака“. Председател на парламентарната група на Патриотичния фронт в предходното 43-то НС.

fallback
fallback