fallback

Василев: Хората са суперконсервативни

За кредитите, свръхзадлъжнялостта и прекалената консервативност на българина в „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria, 18.12.2015.

14:05 | 19 декември 2015
Автор: Кирил Петков

Лошите кредити в банките са около 15%. В сегмента на бързите кредити са повече, но там лихвите са по-големи и се окачва, че 30% от кредитополучателите, ще просрочат кредита. Това каза Деян Василев, управител на „Моите пари“, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му има здравословно търсене, и на жилищни, и потребителски кредити, но ситуацията не е бума от 2008.

„Очевидно е, че новоотпуснатите кредити са по-малко от погасяванията. Развитието на една икономика зависи от потреблението и не бива хората да живеят като аскети. Винаги има смисъл и от кредитите. По големият проблем е, че хората имат прекалено консервативен подход към дългосрочните си спестявания“.

Данните, споделени от Василев, като обобщение в края на 2015, показват, че банковите жилищни кредити са спаднали от 9,3 млрд. лева на 8,7 млрд. лева, нетно салдо. Тоест, новоотпуснати минус  погасени главници през годината. Същото наблюдаваме и при потребителските кредити – от 8,9 млрд. лева на 8,7 млрд. лева. 

Може да се каже, че намалява задлъжнялостта на българите, като цяло. Специалистът уточни, че става дума за жилищните и потребителски банкови кредити.

Той подчерта и, че банките са свръхликвидни, имат много голяма капиталова адекватност и ликвидност , което говори, че не могат да пласират целия свободен ресурс, който имат.

Що се отнася до фирменото кредитиране, Василев сподели, че заради закъснелия старт на европейските програми, първото шестмесечие на тази година е било по-слабо за фирменото кредитиране: „След лятото се отпушиха няколко програми и банките са по-склонни да финансират мостово, авансово плащане по европроекти. Така че, очаквам през последното тримесечие да има някакво раздвижване около фирмените кредити“.

Василев обърна внимание, че "тази година се въведе закона за ограничаване на лихвите по бързите кредити".  Гостът на „Светът е бизнес“ коментира думите на водещия Ивайло Лаков, че е бил „направен опит този бизнес да се вкара в някаква административна рамка, която да е социалноприемлива“ така:

„Да, въведе се 50% максимална лихва. Но част от институциите въведоха други такси, като такса за разглеждане на кредитоспособност. Лихвата е 50%, ако имаш гарант с добри доходи, но ако нямаш, има други такси. Тоест, лихвите по част от кредитите, ГПР, не е 50%. Въпреки това няма кредити с ГПР 500% или 1000%, както бе преди“.

Има място и за такъв сегмент на пазара, но има и свръхзадлъжняло население, коментира експертът. „Проблемът възниква, когато се теглят седем-осем бързи кредита, а след това нов, за да се погасят стари лихви. Този длъжник се вкарва в една спирала и идва момент, когато влиза в черния регистър и никоя банка не би го финансирала. За тези хора единственият изход е да емигрират от държавата и да търсят доходи в чужбина така, че да си погасяват задълженията“.

„Ако завършим макрокартината“, каза още Василев, „ще видим, че при банките тази година се очакват рекордни печалби -  900 млн. лв. Това е печалбата на банковата система към октомври по официални данни на БНБ“, посочи финансистът.

„Има тенденция на спад на лихвите по кредитите. Според нашия ипотечен индекс, ГПР при средния левов ипотечен кредит е спаднал от 7,1% на 6,4 %, а при евровия - от 7,3% на 6,6%. Тук са включени и такси, и комисиони. На пазара вече има и нови кредити с лихви между 5 и 5,5%,  но при тях трябва да се добавят и другите такси, които увеличават ГПР“.

По думите му, потребителските кредити „традиционно варират около 13% и при тях няма спад спрямо миналата година. При депозитите, обаче, има спад спрямо миналия декември – от 1,36% (в лева и в евро), сега са 0,4%. Това е тримесечен депозит за 20 000 лева“.

Василев обърна внимание върху растящия лихвен спред на банките „ осреднено, и за ипотечни, и за  потребителски, спрямо разликата по лихвите по депозитите. Ако миналата година маржът е бил 6%, то тази година той отива към 10%“.

На въпроса на Лаков „Как си обяснявате растящото количество на депозити на домакинствата, при положение че лихвата непрекъснато пада“, Василев бе категоричен, че това са „пропуснати ползи от българското население“. Той каза, че тук въпросът опира до финансовата култура на българина: „,Хората са суперконсервативни. Дори и след краха на КТБ. Видя се, че гаранционният механизъм работи и хората нямат доверие в никакъв друг механизъм.“ По думите на експерта, не е оправдано пренебрегването на други финансов инструмент, като взаимни фондове и пенсионни фондове.

„Добрата практика, която се е доказала с десетилетия, столетия, на западните пазари, е депозита да е средство за краткосрочно спестяване.  Ако искаш да спестиш за 1-2 години, твърдо е добре да спестяваш в банка или в ликвидни средства. Ако спестяваш за 20 години, купи имот. Но спектърът между 2 и 20 годни е реално покрит от други инструменти – взаимни фондове, акции и т.н.“

„Доказано е, че инвестициите във фондова борса бият най-добре инфлацията при криза, дори и отгоре. В средносрочен план, над 5-7 години е почти сигурно, че ще имат възвращаемост над 5-6%“, категоричен е Василев. 

Чуйте още:

 

fallback
fallback