Промяната към ортодоксална парична политика връща чуждите капитали в Турция

Връщането на Турция към по-конвенционален подход към паричната политика засилва доверието на инвеститорите и създава предпоставки за приток на капитали

19:30 | 24 април 2024
Обновен: 09:04 | 25 април 2024
Автор: Таня Чен
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Връщането на Турция към по-конвенционален подход към паричната политика засилва доверието на инвеститорите, създава предпоставки за приток на капитали и е в основата на оптимистичната позиция на HSBC Holdings Plc по отношение на активите на страната.

Ангажиментът към „ортодоксална“ политика, може да доведе до по-бързо и по-дълбоко подобрение на основните показатели на страната през втората половина на годината, заяви в интервю в Хонконг Мурат Улген, глобален ръководител на отдела за изследвания на развиващите се пазари в банката. Очаква се инфлацията да намалее и дефицитът по текущата сметка да се свие, а дискусиите около фискалната консолидация са „окуражаващи“, каза той в интервюто.

Повишаването на основния лихвен процент и „нормализирането“ на паричната политика са в центъра на преразглеждането на политиката. Президентът Реджеп Тайип Ердоган назначи нов икономически екип, ръководен от министъра на финансите и държавната хазна Мехмет Шимшек, за да извърши рязък завой от това, което Улген нарече „ирационален“ подход, основан на изключително ниски разходи по заемите, довел до рязък скок на инфлацията, която длъжностните лица все още се борят да овладеят.

„Като се има предвид фактът, че през годините инвеститорите намалиха позиционирането си в ценни книжа с фиксирана доходност и дялово участие, мисля, че има огромно поле за подобрение и затова това е един от любимите ни пазари - на дялово участие, кредити и валута“, каза Улген. Инвеститорите са твърде негативно настроени и валутата може да надмине форуърдните договори за лири през годината, което се изразява в „реално поскъпване“, каза той.

Турските парични власти продължават с опитите си да стабилизират лирата 

Притокът на средства от чужбина остава малък, тъй като чужденците за по-сигурно изчакват да видят по-нататъшен напредък в резултат на връщането към ортодоксалната политика. По данни на Bloomberg тази година чуждестранните инвеститори са закупили само 87 млн. долара дълг в турски лири, което означава спад с 2 млрд. долара от миналата година. Общият размер на чуждестранните инвестиции в турски държавен дълг в лири в момента е около 2,5 млрд. долара, което е значително по-малко от пика от над 70 млрд. долара през 2013 г.

Въпреки това оптимизмът се засилва. Турските акции донесоха на инвеститорите възвръщаемост от 33% в долари за по-малко от година, като фондове, например Barings Asset Management, се стремят да увеличат риска. Goldman Sachs Group Inc. твърди, че през третото тримесечие може да бъде постигната дезинфлация, като сезонните притоци подкрепят баланса по текущата сметка.

Централната банка трябва да проведе следващото си заседание за определяне на лихвените проценти в четвъртък, като някои анализатори вече предвиждат ново повишение. Миналия месец органът, определящ лихвените проценти, изненада пазара с увеличение от 500 базисни пункта в опит да ограничи цените и да стабилизира лирата.

Длъжностни лица вече заявиха, че според тях през следващите месеци общата инфлация в Турция ще достигне връх от около 75%. Паричните власти трябва да представят нови прогнози през следващия месец. Въпреки поевтиняването на валутата през тази година, което доведе лирата до рекордно ниско ниво, и смяната на ръководството на централната банка управителят официално обеща да направи „каквото е необходимо“, за да стабилизира икономиката.

Според Улген от HSBC инфлацията може да се понижи до 40% през тази година и да спадне наполовина през следващата. Банката очаква спадът на лирата да бъде овладян и тя да се понижи към 34 за долар през това тримесечие от около 32,52 в сряда.

„Турските парични власти започнаха да провеждат ортодоксална политика, основана на правила, затягане на паричната политика и премахване на предишните неконвенционални мерки“, което в крайна сметка би трябвало да доведе до „значителни притоци“, каза Улген.

Освен в Турция Улген заяви, че вижда подобрение и в Египет, Аржентина и Нигерия, където са били необходими значителни корекции на политиката, за да се коригират дисбалансите в икономиките им.