Емисиите на метан в енергийната индустрия са почти рекордни въпреки обещанията

Според МАЕ индустрията на изкопаемите горива трябва да намали емисиите на метан със 75% до 2030 г., за да може да постигне нулеви нетни емисии през 2050 г.

13:42 | 13 март 2024
Автор: Арън Кларк
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Миналата година глобалните емисии на метан от изкопаеми горива са достигнали почти рекордно високи стойности, съобщи Международната агенция по енергетика (МАЕ) в годишния си доклад „Проследяване на метана“, което подновява опасенията, че правителствата и промишлеността не правят достатъчно, за да спрат изпускането на този опустошителен парников газ.

Въпреки че анализът подчертава напредъка на някои места, като цяло той показва, че световните производители на нефт, газ и въглища и правителствата не изпълняват обещанията си да намалят емисиите на метан, което пряко застрашава глобалните усилия за ограничаване на изменението на климата. Според МАЕ индустрията на изкопаемите горива трябва да намали емисиите на метан със 75% до 2030 г., за да може да постигне нулеви нетни емисии през 2050 г., което е в съответствие с целите на Парижкото споразумение.

Общите емисии на метан от енергийния сектор останаха близо до рекорда за 2019 г., въпреки че производството на изкопаеми горива е по-високо. В доклада се подчертава как изпускането на метан от въглищни, нефтени и газови операции може да бъде ограничено чрез промени в поведението на операторите, модернизация на оборудването и технологии за улавяне. Тези интервенции биха изисквали приблизително 170 млрд. долара инвестиции до края на десетилетието, или около 5% от приходите на индустрията през 2023 г.

Ако не успеем да постигнем реален напредък в намаляването на метана, ще бъде невъзможно да ограничим затоплянето до 1,5 градуса“, казва Кристоф МакГлейд, ръководител на отдела за енергийни доставки на МАЕ и водещ автор на доклада. „Въпреки че емисиите все още са високи, според нас 2024 г. ще бъде преломен момент за действия и прозрачност.“

Инерцията за ограничаване на метана нараства и ангажиментите в тази насока се увеличават, въпреки че все още не са се превърнали в значителни намаления. Exxon Mobil Corp. и Aramco на Саудитска Арабия, най-големите частни и държавни петролни компании в света, оглавиха обещанието на 50 производители на нефт и газ на срещата на върха за климата COP28 да намалят емисиите от собствените си операции и да спрат изпускането на метан почти до нула до 2030 г., въпреки че не се съгласиха да намалят производството изобщо.

Операторите на нефт, газ и въглища никога не са разполагали с повече инструменти или стимули, за да намалят емисиите си, каза МакГлейд, като се позова на работата на Международната обсерватория на ООН за емисиите на метан и на нарастващите възможности за бързо прекратяване на изтичанията. Според доклада на Международната агенция по енергетика изпускането на метан в големи количества - видът, който обикновено се свързва с големи течове - е нараснало с 50% през миналата година, което е „тревожна тенденция“.

Много често се случва така, че след като бъде открит теч, след като разберем, че се случва, той може да бъде спрян доста бързо и доста лесно“, посочва той. „Понякога някой е оставил отворена ключалка на резервоара, понякога е угаснала сигнална ракета и щом се разбере, че това се случва, може да се спре.“

Въздействието на системата за уведомяване на IMEO обаче е ограничено отчасти поради факта, че някои държави и оператори не предоставят данни за местоположението и вида на активите за изкопаеми горива, което затруднява учените да припишат емисиите или да знаят с кого да се свържат.

Не всички изпускания са лесни за спиране, а някои от наблюдаваните от сателитите емисии са планирани или идват от известни горещи точки, където операторите изглежда не могат или не желаят да намалят емисиите си. Според изчисленията на МАЕ изкопаемите горива са генерирали 120 млн. метрични тона метан през миналата година, а големите течове са допринесли за около 5 млн. тона, включително масивно изпускане от взрив на кладенец за природен газ в Казахстан, за чието потушаване на оператора са били необходими повече от 200 дни.