Румъния настигна Унгария по брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението на база паритета на покупателната способност, като и двете страни са на 77% от нивото на ЕС, на равнището на Португалия.
През миналата година Люксембург отбеляза най-високо равнище на БВП на глава от населението (261% от ЕС), следвана от Ирландия, а България остава с най-ниско ниво (59% от средното за ЕС).
Предварителните данни за 2022 г. показват, че в региона само България, Словакия, Хърватия и Латвия остават след Унгария по икономическо развитие.
През 2021 г. БВП на глава от населението в Унгария е бил 75% от средния за ЕС, докато Румъния е успяла да намали разликата с 3 процентни пункта за една година.
Статистиката, показваща сближаването на страните от ЦИЕ между 2013 г. и 2022 г., е по-показателна. Въпреки че Унгария успя да намали разликата между ядрото на ЕС и периферията на ЕС, нейната относителна позиция в региона на ЦИЕ се влошава, отбелязват местните медии.
През последните 10 години БВП на глава от населението в Унгария се е доближил с 8,9 процентни пункта до този на ЕС, докато в Румъния този показател е 22,4 процентни пункта. БВП на Словакия по паритет на покупателната способност на база данните на Евростат е спаднал с 10,7 процентни пункта в периода 2013-2022 г., което може да е да се обясни с по-високите ценови равнища, дължащи се на въвеждането на еврото. В Полша конвергенцията към средното за ЕС ниво се е подобрила с 12,3 пр.п. през последните 10 години, докато тази на Чехия се е увеличила с 5,5 процентни пункта.
А задълбочаващият се спор между премиера на Унгария Виктор Орбан и централния банкер на страната също заплашва икономиката. Преди дни управителят на централната банка на Унгария порица министър-председателя за поредица от "стратегически грешки", като отправи необичайно остра критика към влиятелния премиер по отношение на разходите и държавната намеса. Форинтът се срина.
Гуверньорът Дьорд Матолчи, някогашен близък съветник на Орбан по въпросите на икономическата политика, заяви, че сега между централната банка и правителството има „принципно противопоставяне", което подчертава задълбочаващия се разрив.
„Загубихме пътя си", каза Матолчи. „Икономическите политики, които бяха насочени към баланс и донесоха успех на Унгария, се разпаднаха".
Институциите бяха свикнали да се движат в тандем, откакто Орбан за пръв път назначи Матолчи, бившия си министър на икономиката, да регулира паричната политика преди десет години. Няколко депутати нарекоха безпрецедентна пряката критика към Орбан, който бе прекарал това време на поста си в укрепване на властта и отстраняване на съперниците си.
Матолчи нападна премиера за това, че през миналата година е предприел предизборни разходи и е въвел таван на цените на хранителните продукти, което според централния банкер е дало обратен ефект. Според него тези мерки са довели до повишаване на лихвените плащания и са задълбочили кризата.
Критиките засенчиха незначителното подобрение на инфлацията, най-високата в Европейския съюз, която се понижи за първи път от 19 месеца насам. Инвеститорите следяха внимателно данните, за да открият признаци за размразяване на политиката на Националната банка на Унгария, която поддържа основния лихвен процент на най-високото за ЕС равнище от 18%.
В четвъртък унгарският министър-председател се опита да ограничи възможностите на централната банка да затяга паричната си политика, като по този начин изостри напрежението в отношенията си с регулатора.
Ограниченията, публикувани в указ късно в сряда, засилват усилията на правителството за ефективно разхлабване на паричните условия, за да подпомогне възстановяването на икономиката от продължаващата рецесия. Централната банка устоява на натиска да намали основния си лихвен процент от 18%, който е висок за ЕС, като твърди, че приоритет за нея е забавянето на инфлацията.
Орбан и Матолчи, доскоро близки съюзници, публично спореха за посоката на паричната политика, като си разменяха обвинения за годишния ръст на цените, надхвърлящ 25%, и за колебливия форинт, който през изминалата година беше един от най-нестабилните в световен мащаб.
С последните си стъпки правителството забрани на големите местни инвеститори и банките на дребно да влагат пари в кредитни линии на централната банка, носещи 18% лихва. Кабинетът също така удължи срока на действие на тавана на лихвите, които търговските банки могат да плащат по депозити, до края на юни, като според него целта е да се премахне пропуск в закона, от който се възползват клиенти с висока стойност на портфейлите си.
„Цената на много правителствени решения надвишава ползите от тях, но те могат да бъдат поправени", заяви Матолчи в четвъртък по време на представяне на книга в последния си остър коментар срещу администрацията на Орбан.
Повече новини па темата може да намерите на Investor.bg