Войната изтласка инфлацията в еврозоната до нови рекордни нива

Инфлацията в еврозоната достигна нов исторически рекорд след като нападението на Русия над Украйна разтърси световните снабдителни вериги и допълнително увеличи цените на енергията, предава Bloomberg.

Потребителските цени през март са нараснали със 7,5% спрямо година по-рано и 5,9% в сравнение с февруари. Основен индикатор, който изключва най-волатилните компоненти също достигна рекорд, което показва все по-широкия характер на поскъпването.

Тази седмица данните за инфлацията надвишиха очакванията и в Испания и Германия, което накара инвеститорите да изтеглят напред залозите си за момента в който Европейската централна банка ще сложи край отрицателните лихвени проценти, който продължава почти осем години.
Европейската централна банка е поставена под натиск да предприеме мерки, тъй като домакинствата в 19-членния валутен блок изпитват финансови проблеми. Ето защо през март тя обяви, че ще прекрати по-рано програмата за изкупуване на активи, като някои политици призоваха за едно или повече повишения на лихвите до края на годината.
Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел в петък призова ЕЦБ да отговори на ускоряващия се ценови натиск, като каза, че „данните за инфлацията говорят сами за себе си“.
„Паричната политика не трябва да пропуска възможността за навременни контрамерки“, каза той.

Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос се надява, че покачването на цените, което сега е повече от три пъти над целта от 2%, ще достигне своя връх през следващите месец-два. Но това далеч не е сигурно: руският президент Владимир Путин заплаши в четвъртък, че ще спре доставките на природен газ за страни, които не желаят да ги плащат в рубли, което отново разтърси енергийните пазари.

В съобщение в петък S&P Global заяви, че техният индекс на производствената активност показва, че инфлацията при суровините в еврозоната е достигнала четиримесечен връх през март, подклаждана от по-високите разходи за суровини, горива и енергия.
„Въпросът е дали най-лошото вече е минало, но това изглежда съмнително“, каза Берт Колийн, старши икономист за еврозоната в ING. „Оттук нататък има множество фактори, произтичащи от войната, които ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените.

Проблемът не идва само от инфлацията. Икономическата експанзия подкрепяна от разхлабването на пандемичните ограничения, също е застрашена, тъй като нарастващите цени ограничават потреблението, а войната се отразява пагубно на доверието на инвеститорите и инвестициите.
Германия може да се изправи пред рецесия, ако Русия прекъсне доставките на газ, предупредиха тази седмица съветници на канцлера Олаф Шолц. Правителствата намаляват перспективите за растеж, а повишената несигурност накара компании като производителя на авточасти Schaeffler AG да премахнат своите насоки за печалба.
„Наистина вярвам, че подценяваме средносрочното въздействие на тази война“, каза главният икономист на ОИСР Лорънс Бун пред телевизия Bloomberg в петък. „Колкото по-дълго продължи войната, толкова повече несигурност имаме и толкова повече се тревожим, защото несигурността възпира потребителските покупки и бизнес инвестициите.

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн смята, че длъжностните лица трябва да са готови да коригират паричната политика и в двете посоки.
„Повече от всякога е важно да се запази възможността за избор при провеждането на паричната политика.“ каза той в четвъртък в реч в Париж. „В настоящите условия е особено важно да продължим да разчитаме на данните и възможностите да бъдат двустранни.“