Защо централните банки грешат толкова много за инфлацията

Още от 1800 година върху сградата на Английската централна банка в Лондон е кацнал ветропоказател, който е бил свързан с уред в залата където са заседавали директорите за които по това време е било от ключово значение да знаят от коя посока духа вятъра.

Източният бриз означавал, че корабите натоварени със суровини, като мед и пшеница ще могат да навлизат по поречието на Темза където да ги разтоварват, а това се е отразявало на търсенето на пари в лондонското сити. Западният вятър е означавало точно обратното.

Ветропоказателят още е там, но централните банки до голяма степен са изгубили своя контрол върху връзката между суровинните пазари и паричната политика. Рязкото увеличение в цената на суровините доведе до най-голямата инфлация от десетилетия, а това е сериозен проблем, пише анализаторът Хавиер Блас в материал за Bloomberg.

В следствие на това прогнозите за инфлацията през 2022 година се превърнаха по-скоро в изкуство, отколкото в наука. Каква ще бъде реакцията на саудитския крал на американския натиск да увеличи добива на петрол? Какво ще направи Владимир Путин с доставките на газ за Европа? Как ще реагира Пекин на рекордно високите цени на въглищата? Вероятно няма централен банкер, който може да ви отговори. Вместо това, повечето от тях разчитат на доста по-неточни методи за включване на суровинните пазари в своите модели. Най-неефективният от всички е механичната употреба на кривата на фючърсите в инфлационните прогнози.

Кривата на фючърсите не е прогноза за нивата към които се насочват цените на суровините, а по-скоро моментно състояние на цената, която пазарът е склонен да плати днес за доставка в бъдещ момент. Това е една от причините Федералният резерв, Европейската централна банка и другите да сбъркаха толкова много при прогнозите си миналата година. Те предполагаха въз основа на ценовите криви, че най-високите стойности на суровините вече са в миналото. Ето защо сметнаха, че инфлацията е „преходна“. И сгрешиха.

Самите централни банки са наясно с тези недостатъци. През 2012, Английската централна банка публикува доклад за проблемите, които изпитва при включване на цените на петрола в своите инфлационни модели:

„Независимо от теоретичната връзка между кривата на фючърсите и очакваните спотови цени, тази крива не е много добър показател при прогнозиране на бъдещите спотови цени и не е успяла да прогнозира възходящите тенденции на цените между 2003 и 2008 година, както и срива и възстановяването в цената на петрола от тогава“.

Авторите на същото проучване обаче твърдят, че банката трябва да продължи да използва кривата на фючърсите за своите прогнози. Причината за това? По-лесно е. Днес, Английската централна банка приема, че през първите 6 месеца на 2022 година цените на енергията ще следват кривата на фючърсите, а след това ще останат на постоянно ниво.

В пазар с такива затегнати условия, каквито са днес, формата на кривата на фючърсите е особено подвеждаща като прогноза. Погледнете например петрола: Кривата днес е стръмна и сочи надолу, нещо наричано обратно контанго. Тази форма означава, че купувачите са склонни да платят премия върху цената, за да получат исканите количества незабавно. Но посоката на кривата не значи, че цените на петрола ще се понижат, а показва единствено настоящото търсене.

За пазара на петрола сорт Брент, ценовата разлика между договорите за доставка през април 2022 и за декември е 10 долара за барел. Една централна банка може да интерпретира това като признак, че предстои поевтиняване на сорта от 95 на 85 долара за барел между сегашния момент и края на годината, което пък е предвестник на по-ниска инфлация.

Попитайте всеки трейдър на физически суровини и той ще ви каже колко погрешно е това. Ако централните банки имат нужда от механичен начин да включат цените на суровинните фючърси в своите прогнози, пазарът на опции предлага по-добра алтернатива: Ценовата разлика между бичите и мечите договори за опции – те дават по-добра представа за мисленето на пазара и баланса на ценовия риск. Пазарът на опции в момента показва, че бъдещите цени може и да са по-високи, а не по-ниски.

А това ни връща на въпроса с експертизата.

Големите централни банки имат купища икономисти, които са усъвършенствали уменията си в епоха на неконвенционална политика: отрицателни лихвени проценти и количествени улеснения.

Фокусът на инфлационните модели през този век се върти около цените, но изключва храната и енергията, като така премахва волатилните елементи от икономиката. Това е точно обратното на това, от което се нуждаем в момента. Математическите модели от най-новите икономически теории може да имат своите приложения, но фактът, че търсенето на суровини изпреварва предлагането не се нуждае от допълнителни анализи, а от опитни очи и уши на терен.

Централните банкери имат нужда от информация за суровинните пазари. Извън Федералния резерв, който има мрежа от информатори в нефтената и земеделските индустрии благодарение на регионалните банки в Канзас и Далас, няма много други централни банки, които да знаят толкова за ситуацията в пазарите на енергия, метали и земеделски продукти. Ако искат прогнозите им за инфлацията през 2022 година да бъдат точни, централните банкери трябва да се откажат от сложните си математически модели и да попитат петролните компании и фермерите какво става. Много е вероятно да се изненадат от резултатите.