fallback

Икономически перспективи за България през 2022 г.

Проф. д-р Юлия Добрева, преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), директор на направление “Икономика”, VUZF Lab

13:30 | 23 декември 2021
Обновен: 09:53 | 29 декември 2021
Автор: Антон Груев

Краят на годината винаги е момент на равносметка - какво е постигнато и какво предстои? В последните месеци страната ни беше поставена пред три изключителни предизвикателства - избор на ново правителство, висока заболеваемост от COVID-19 при все още нисък процент ваксинация и ускорен темп на инфлацията, който вече далеч надхвърля прогнозите средно за 4.8% към края на годината.

Какво предстои и какви трябва да са основните цели пред икономиката ни през 2022 г.?

Ето три основни приоритета, които би следвало да са пътеводна светлина пред икономиката ни през новата година:

Овладяване на епидемията

На първо място трябва да поставим овладяването на епидемията и увеличаване на ваксинационното покритие. Голяма част от населението все още не е ваксинирано. При средно над 70% нива на ваксинация в Европа, за България този процент е едва 30%. За да се увеличи ваксинацията, обаче, е необходима активна информационна кампания и организация с цел убеждаване на населението за ползите от ваксините, както и  ускоряване и улесняване на процеса. При развитие и навлизане на новия щам Омикрон, икономиката ни рискува да претърпи не едно, а поредица от затваряния, което ще прекъсне отново веригите на доставките и ще задълбочи вече създадената криза. В условията на нарастващи потребителски цени и цени на електроенергията, този сценарий е крайно нежелателен и пагубен за държавата.

Трябва да се има предвид, че с навлизането на нови ваксини и лекарства за терапия, вирусът няма да е така застрашителен за населението на развитите държави. Проблемът, обаче, ще остане да застрашава развиващите се държави, а ако България продължи с влошения темп на ваксинация, ще продължи да се причислява към тази изоставаща по резултати група страни. Разбира се, при този сценарий влизането ни в еврозоната ще бъде застрашено и отново отложено, а държавният дълг ще продължава да нараства.

2. Овладяване на инфлацията

Нарушенията във веригата на доставките и повишеното търсене на енергийни ресурси при ограничено предлагане доведоха до увеличаване на цените. За САЩ инфлацията достигна безпрецедентни нива, които не са наблюдавани от 90-те години на миналия век. Към декември 2021 г. измерената инфлация за американската икономика е 6.8% - най-високото ниво от 1982 година насам. Въпреки, че централните банки дълго време твърдяха, че събитията са временни и пазарът постепенно ще се адаптира, което ще доведе и до намаляване на инфлацията, сигналите в последния месец показват, че това вероятно няма да се случи до края на 2022 година. Инфлацията ще намалява, но с по-бавен темп от очаквания, като същевременно се очаква и централните банки да увеличат лихвите. Наред с тези прогнози, вече е налице и увеличаване на работните заплати в редица сектори, като напълно възможно е при нарастваща инфлация, да се увеличи и безработицата - т.е да се стигне до стагфлация в определени държави и региони. Особено застрашена от стагфлация е Великобритания, където в резултат от Брекзит има вече недостиг на работна ръка, както и поради зависимостта й от доставките на природен газ.

За България има два основни пътя, които трябва да се следват, за да ни преведат през лабиринта на влошена икономическа обстановка в следващите години. Това са Зеленият преход и усвояването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост 2021-2027. Навременните и качествени инвестиции в тези две направления ще осигурят необходимите условия за икономически растеж и ще компенсират всички съществуващи и потенциални дисбаланси в икономиката ни. Обратното - всяко забавяне в прилагането им ще има крайно негативно отражение, и то за дълъг период от време.

3. Намаляване на неравенствата

Проблемът с неравенствата на доходите в България съществува отдавна, но за съжаление се заобикаля постоянно от началото на прехода. Това неравенство проличава особено силно в периоди на икономически кризи, които са особено силно изразени сред населението с най-ниски доходи. При линия на бедността от 413 лева, броят на лицата под нея надхвърля 1,6 млн. души или близо 25% от населението на страната. Предвиденото увеличение на минималната работна заплата до 720 лева, обаче, няма да реши проблема с неравенството. За тази цел е необходима промяна в данъчната политика и преминаване от плосък данък към прогресивно подоходно облагане. Това е единственият механизъм, който има потенциала да осигури баланс в разпределението на доходите, но дълги години беше пренебрегван с твърдението, че така ще се получи отлив на много желаните чуждестранни инвестиции. Истината обаче е, че притокът на инвестиции не зависи толкова от данъците, а от осигурената добра инфраструктура или най-общо казано - от подходящи и благоприятни условия за развитие на бизнеса.

С намаляване на корупцията, каквото е заявеното намерение на новото правителство, можем да очакваме и повишено доверие на чуждестранните инвеститори и съответно да имаме очаквания за нарастване на преките чуждестранни инвестиции.

“Краят на годината не е нито край, нито начало, а безкрайно дръзновение, скрепено от опита и мъдростта ни”, твърди американският писател Хол Борланд. Негова е и друга мъдрост, която гласи: “Няма зима, която да трае вечно и няма пролет, която да е пропуснала реда си.” Нека пролетта на 2022 година бъде по-мъдра и по-оптимистична от зимата на 2021 г.! Ако всички положим усилия, вярвам, така и ще бъде.

fallback
fallback