fallback

Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

В България се налага моделът на диалогичната демокрация

Красен Станчев, икономист, основател на Института за пазарна икономика, 30.10.2023

21:12 | 30 октомври 2023
Обновен: 13:27 | 1 ноември 2023
Автор: Галина Маринова

След приключването на първия тур на местните избори в България общият извод е по-скоро оптимистичен, отколкото песимистичен и от тук нататък в политическия живот ще се повтаря моделът на „диалогичната демокрация, тоест непрекъснато договаряне на това, което трябва да се прави и това е положително“. Това каза Красен Станчев, икономист, основател на Института за пазарна икономика, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

След приключването на първия тур на местните избори в България общият извод е по-скоро оптимистичен, отколкото песимистичен поради няколко причини, каза Станчев. Първата е, че доминирането на общинско равнище (това е долното равнище на правене на политика) е променено. ГЕРБ постепенно навлиза в отрицателен тренд на обществено одобрение и доверие.

Второто е, че от тук нататък в политическия живот в България ще се повтаря един модел, който е много видим в последните три години на парламентарно равнище - нямате абсолютни мнозинства, а има натиск от обществените настроения, от проблемите, които възникват в икономиката и извън икономиката на страната. Този натиск е в посока „диалогичната демокрация, тоест непрекъснато договаряне на това, което трябва да се прави и това е положително“, добави анализаторът.

„Следващото нещо, което според мен е положително, е, че колективистките партии - от Възраждане до БСП - не печелят, а дори напротив, намаляват своето обществено доверие или присъствие, което също е добре. Това означава, че тъй като тези колективистки партии, които много често имат това, което социолозите наричат "турбопатриотизъм" или „национализъм“ или дори в някои партии „нацизъм“, това също не печели повече доверие“. 

Следващото нещо, което е сръвнително оптимистично е, че в тази ситуация другите партии, които не са колективистки, но са все пак леви и са в управлението на страната, нямат друг избор освен да си сътрудничат и да поддъжрат правителството, което е в момента, каза още Красен Станчев.

Данните, изнесени за бизнес климата от НСИ гостът коментира като каза, че „влошаването на бизнес климата не задължително води до влошаване на макроикономикечските показатели“, но подчерта, че най-драстичен е спадът в доверието в търговията на дребно и „това е така, защото служебното правителство до последните седмици на своята активност продължаваше с опитите за регулиране на пазара на дребно, което създава много големи проблеми. Един от тях е недоверието към тези, които ти доставят нещо на масата. Този проблем не е тривиален и ако правителството продължи с такива политики, това ще действа като макроикономически спирачен механизъм“.

Очакванията на министерството на финансите за 2024 година, а именно успокояване на инфлацията до 4,8% и ръст на БВП за идната година от 3,2% Красен Станчев коментира като каза, че това е възможно, въпреки че за сега е „леко оптимистично“, но „много зависи от това по какъв начин ще вървят някои външнополитически и външноикономически проблеми, като различни форми на ембарго“. „Част от тези проблеми правителството си създаде само“.

Риск е и „вярата на упряващите партии, че дъжавата е преди, по време и след икономиката. Тоест, че може да присъства навсякъде, да взима всичко, да увеличава държавния дял в икономиката, да преразпледеля“.

„В някакъв смисъл следващата година, при всички тези вери в магическата формула на държавната намеса, няма да доведат до фундаментален крах на бюджета, но ще се зададат въпроси по повод дефицит, устойчивост на дефицита, перспективи за обслужване на дълг и т.н."... А "дефицитът и инфлацията са важни, ако искаме да влизаме в еврозоната“.

От друга страна помощи, увеличаване на доходи, минимална работна заплата – всичко това действа като проинфлационни фактори и нищо чудно да се окаже, че външното въздействие върху инфлацията на България е относитено малко (т.нар. ценова инфлация е относително малък дял), докато по-голям дял идва от проинфлационните фактори, резултат от вътрешната бюджетна философия, добави Станчев.

Лихвите по ипотечните кредити в България ще бъдат един от показателите, който ще започнат сравнително бързо да се влошават и лихвите ще се покачват, защото са 2,2 - 2,5 пъти по-ниски в сравнение с еврозоната, прогнозира икономистът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате  тук.

fallback
fallback