fallback

Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Проблемът не е да имаме евроатлантическо правителство, а антируско - против Путин

Красен Станчев, Институт за пазарна икономика, в "Светът е бизнес", 18.05.2023

22:00 | 18 май 2023
Обновен: 22:27 | 18 май 2023
Автор: Галина Маринова

Ерозира доверието на международните партньори в България и няма да можем да разчитаме на "съчувствие за преработване на Плана за възстановяване и устойчивост", чуждестранните инвестиции няма бързо да се възстановят на прилични нива. Никой не може да влезе в положението на страна, която не дава нормални аргументи за промени в този план и никой не може да влезе в положението на страна, която се държи по този начин. Проблемът в България не е да има евроатлантическо правителство, а антируско правителство, което всъщност ще бъде антикремълско. Това не означава против Русия, а означава против Путин. Но това няма да се случи. Никой даже не се опитва да мисли в тази посока. Правителство вероятно ще има, макар и нестабилно и ще се приеме бюджет за втората половина на годината, като "дори и този разнороден и почиващ на разногласия парламент, в крайна сметка ще направи относително рационален бюджет". Ако се направят промени в данъчната система, това ще доведе до "нарушаване на дългосрочната перспектива на стабилност на българския фиск". Това каза Красен Станчев, Институт за пазарна икономика, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Събитията около главния прокурор показват, че типа държавност, която имаме от 2009 година насам, няма перспектива и се саморазрушава, като в крайна сметка минаваме през някакъв оздравителен период, който може да се окаже положителен, коментира Станчев. "Не виждам по-голямо падение на правораздавателните органи в цялата история на България, да не говорим, че това е доста рядко и в международно сравнително отношение". 

На въпроса какво се случва в такава ситуация с доверието на международните партньори на България, с икономиката и с взимането на решения за инвестиции, не само чуждестранни, но и български такива, гостът отговори, че "за известно време трябва да се забрави перспективата за съчувствие [от страна на международните партньори], независимо дали става дума за преработване на Плана за възстановяване и устойчивост или за статута на Македония за преговарящ за членство и отстояване на български позиции и т.н. Тази позиция трябва да бъде забравена. Бързо възстановяване на прилични нива на чуждестранни инвестиции също ми се струва, че няма да се случи. Не само поради имидж, а и поради много силна конкуренция. Поради пренасочване, вероятно, след войната в Украйна, на инвестиционен процес на Изток и не на последно място поради това, че в България не е ясна перспективата с публичните финанси". Така се случва, "когато кредитоспособността на Бългаиря започне да получава много въпросителни, примерно поради бюджетни дефицити. Инвестициите стават по-скъпи".  

"Струва ми се, че Парламентът ще направи всичко възможно да сведе бюджетния дефицит до минимум. Дали ще бъде под три процента или малко над 3% не знам, но ми се струва че точно така ще се получи. Това не значи, че ще има стабилно правителство, но е възможно да има кабинет. Единственият вариант да има правителство е с гласовете на ГЕРБ, на ДПС и на отцепили се гласуващи по съвест от БСП и от "Възраждане". Това е възможно". 

Това може би ще осигури стабилност до местните избори, предположи Красен Станчев. По думите му конфигурацията може да напомня много на парламента от 2013 и 2014 година, "когато тогавашната партия "Атака" правеше основните решения, основния кворум". "И сега ще има някаква такава група народни представители, възможно е от "Възраждане", а може и от други партии". 

"Що се отнася до бюджета, ще направят всичко възможно да имаме бюджет, макар и този, който действа, да е до средата на юни и срокът да е 10 юни. Поне ще се постараят за второто полугодие да има нов бюджет, който ще бъде по-рационален от това, което е налично в момента. В подобна ситуация България е била 2021 година и донякъде 2022 година. Ситуацията може да бъде и по-лоша, но в крайна сметка, дори и този разнороден и почиващ на разногласия парламент, ще се направи относително рационален бюджет".

Но инвестициите зависят от перспективата да има възвращаемост, подчерта събеседникът. "Тоест, там трябва да се мисли в малко по-далечен план, а този парламент не може да създаде такава перспектива. Просто не може".

За негативните очаквания относно промяната на План за възстановяване и устойчивост гостът каза: "Никой не може да влезе в положението на страна, която не дава нормални аргументи за промени в този план и никой не може да влезе в положението на страна, която се държи по този начин".

Основният риск в икономиката отдавна е държавният сектор, включително правораздаването и бюджета, публичните финанси, каза още Красен Станчев. По думите му за сега "бордът функционира много добре, има достатъчно резерви". "Може да има известни промени в кредитирането, вероятно някои лихвени проценти ще отидат нагоре, но спад не очаквам". "Не вярвам да има значително влошаване на необслужваните кредити. Възможно е, ако бъде приет законът за т. нар. личен фалит. Тогава това, което ще се случи, е, че стари кредити ще бъдат прехвърлени на индивиди, които в крайна сметка ще увеличат броя на необслужваните кредити. От този закон няма абсолютно никакъв смисъл в момента, но всички са толкова популистки настроени в Парламента, че нищо чудно да го прокарат". 

"Промяната в лихвите вероятно ще има - покачване на лихвите по жилищни заеми. Но не вярвам да е фрапантно. Ще бъде доста по-леко от това, което имаме като опит преди 20 или 25 години. Преди 25 години лихвеният процент бе около 18-19%. Сега, дори и да се удвои, ще отиде до 4-4,5%. Това ще успокои пазара, но не вярвам да има спад на търсенето, поради конкурентните предимства на българския пазар спрямо всички останали от Европа и поради цената на един квадратен метър в сравнение с доходите". 

Относно промените в данъчната система Станчев заяви, че в момент, в който "Швейцария разисква оплоскостяване, намаляване и опростяване на данъците, а същото прави и Италия" и дори Гърция, е немислимо да се прави такова нещо в България. "Освен това, за разлика от други години, фискалната стабилност е нещо много важно в момента. По думите му ние сме изправени и без това пред "нарушаване на дългосрочната перспектива на стабилност на българския фиск". "Това ще доведе до загуба на фиска. И няма да е тривиална, а ще е между процент или два от БВП - допълнителен дефицит".

Важно е да се отчете и обстоятелството, че в този парламент няма да се създаде правителство, което да бъде в поддръжка на Украйна и съответно да бъде антируско, добави Станчев. "Проблемът в България не е да има евро-атлантическо правителство, а да има антируско правителство, което всъщност ще бъде антикремълско. Това не означава против Русия. Това означава против Путин. Но това няма да се случи. Никой даже не се опитва да мисли в тази посока, дори и основните партии в парламента, да не говорим за медиите". 

"Липсва интерес към нещата, които са важни от международна гледна точка. Липсва интерес към войната. Тя не се обяснява, както трябва. Получават трибуна хората, които са по-скоро поддръжници на руската кауза, което е доста пагубно и глупаво. Това не е нито от неразбиране, нито е тенденциозно, а просто е съсредоточаване върху това, което е пред носа ти. Не виждаш, че България е част от нещо по-голямо. Не виждаш, че Украйна и украинците всъщност, защитавайки себе, си защитават нас".

Това, което се случва на фронта, показва, че руската армия няма капацитет да напредва и за това има капацитет само да разрушава, заяви Станчев. "В тази ситуация, да не подкрепяш Украйна и да не даваш това, от което се нуждае тя в момента, е пълно безобразие. Това, което прави НАТО и ЕС е предоставя подкрепа, не само заявена, а физическа, материална и военна помощ за Украйна. Тя ще нарастне от 11 млрд. евро на месец до към 12-13 млрд. евро месечно". 

"Второто нещо, което се случва и на мен ми се струва много важно, е деполитизация на вземането на решения за подкрепа на Украйна. Тоест всички тези решения ще доведат до ситуация, в която по-скоро на място работни групи ще решават от къде какво може да бъде мобилизирано. Това ще ускори вземането на решения. Такъв подход е имало след Втората световна война по повод възстановяването на Европа. Този начин ще продължи да действа и тогава, когато ще има вече и перспектива за възстановяване на разрушенията в Украйна". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

fallback
fallback