fallback

Светът е бизнес

Всеки делник от 20:30 часа
Водещ: Ивайло Лаков

Опасността от финансов срив нараства в опитите на правителствата за смекчаване на кризата

Доц. д-р Виктор Йоцов, преподавател в Катедра "Финанси" на УНСС, в "Светът е бизнес", 07.11.2022

21:12 | 7 ноември 2022
Обновен: 17:40 | 11 ноември 2022
Автор: Галина Маринова

Опасенията са, че между първо и второ четене на бюджета в България, депутатите ще бъдат в състезание кой е по-загрижен за обществото и ще валят предложения, които в крайна сметка няма да бъдат подкрепени политически - да застане някой зад тях. Защото опасността това да доведе до финансов срив е много сериозна. Това каза доц. д-р Виктор Йоцов, преподавател в Катедра "Финанси" на УНСС, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Опасността такова поведение да доведе до финансов срив нараства, обясни събеседникът. Ако съдим по това, че спредът между доходността по ценните книжа в България и Германия вече надхвърли 200 базисни точки, това е много сериозен показател, че нещата не се развиват добре". 

Горчивата истина е, че инфлацията се бори с рецесия. Затова трябва да има политическа партия да застане и да го каже честно, както преди години Чърчил беше казал: "Обещавам ви само кръв, сълзи и пот". Но това никой не може да го каже в момента. За съжаление политическата ситуация не го позволява. От там следва загриженост на хората, следват компенсации, те се превръщат в инфлационни очаквания и така можем да вървим безкрайно време, заяви Йоцов. 

"Пикът на инфлацията е преминал, ако не се намери някакъв нов шок, който да я подбутне отново. Надявам се да тръгне надолу. Да не забравяме и, че политиките на централните банки ще започнат да дават ефект, но винаги има едно забавяне от година - година и нещо".

За риска България да изпадне в необходимост от нови и нови дългове гостът каза, че можем да подходим по два начина. "Единият е да гледаме абсолютната сума, която е сравнително ниска - все още сме малко под 30%. В сравнение с други европейски страни, дори и да стигне 38 и 40%, не е страшно. Това, което е неприятното, е темпът, с който нараства. С по два-три пункта да се покачва, това е лошо".

"Това, което казва г-жа Велкова всъщност е така, има опасност, при запазването на тези политики и компенсации, ако това продължи и през следващата година в пълния размер, в който е сега, ние имаме поне по 1 милиард и 200 само за компенсации на енергията за месец. Превърнете го в годишни разходи и ще видите за какви разходи става дума за бюджета, само по линия на компенсации".

"Но другото, което трябва да се спомене, е, че тези 16 млрд. лева нов дълг, който е нужен, с него ще бъде изплатен стар дълг. Тоест, реалното покачване ще бъде 7-8 млрд. лева. Това също трябва да се комуникира". 

Лихви по тези дългове се очаква да нараснат повече от два пъти, каза още гостът, като добави, че все пак ние в момента спекулираме, защото никой не знае следващите емисии на дълг на какви нива ще бъдат сключени, но тенденцията е само нагоре.

"Изпуснахме златният момент за взимане на дълг. В крайна сметка дълг се взима, когато можеш, а не когато ти трябва, защото когато ти трябва може да е късно и лихвените проценти може да са по-високи. Призивите, които го имаше още от пролетта, да се използва този момент да се вземе дълг, бяха пропуснати, защото можеше да спестим доста милиони от лихвени плащания".

Искането на БСП в Кодекса на труда да се вкара текст, при който минималната работна заплата да стане минимум 50% от средната заплата, събеседникът определи като "доста опасно". "Тук трябва да повдигнем въпроса как стоим на фона на Европа. От тази гледна точка сумите, за които говорим са наистина смешни и малки, но от друга гледна точка, предвид ниското ниво на доходите и силната регионална диференциация на България, наистина ще има региони, в които такива минимални работни заплати наистина могат да доведат до съсипване на бизнеса". 

България навлиза в един тежък период. Повече от 25 години не сме изпитвали такова сериозно напрежение и усещането ми е, че тепърва нещата ще се влошават, подчерта Йоцов. Той обясни, че до голяма степен зависи от това колко дълго ще продължи политическата безпътица.

"Май само се правят, че правят правителство. Тезата, която отговаря на реалността, е, че всички искат да има нови избори през март догодина и за това всичко сега се забавя - чрез всички срещи, преговори, консултации. Само и само да се продължи до края на годината и защото никой не иска да управлява през зимата. Всички са в ступор, което от икономическа гледна точка това е пагубно". 

За бъдещето на имотния пазар доц. д-р Виктор Йоцов каза, че развитието зависи от това колко бързо ЕЦБ ще реши да покачва лихвите, а това е напълно възможно, защото съвсем наскоро на форум в Естония, от ЕЦБ заявиха твърдо, че мандатът на банката остава непроменен, което означава максимално бързо връщане към инфлация от 2%.

"Това трябва да го разбираме като агресивна политика в посока вдигане на лихвените проценти. И ако стане много бързо това вдигане лихвите, ще започнат да растат и тези ипотеки, взети предишни години, това ще окаже влияние на пазара със сигурност. Дано не се стигне до пукане на балон, но охлаждане несъмнено ще има". 

Трябва ли и до колко трябва да вярваме положителните резултати в индустриалното, промишленото производство и износа? Трябва ли да се радваме на ръст, воден от външно потребление, или трябва да се разчита на вътрешно потребление? Трябва ли да очакваме и безработицата да се увеличи и спад на икономическата активност? Реалистични ли са прогнозите за драстичен ръст на дълга, свързан, включително и с увеличаване на социалните разходи?

Защо никой не управлява минимална работна заплата спрямо критериите за съответния регион? Дали не трябва да има различни минимални работни заплати в зависимост от секторите? Защо не се търси екзистенц минимум, а не минимална работна заплата? 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

fallback
fallback