Политическата ситуация, в която се намираме в момента, е уникална, защото за първи път от последните 25 години партиите, които са замесени във формирането на управлението, носят толкова голяма отговорност за бъдещето на държавата. Причината за тази ситуация е неопределеността, която бе произведена от самите избиратели на парламентарните избори. Това, което партиите в момента се опитват да направят, е всички разговори, които водят и всички решения, които вземат, да се направят максимално публично и пред очите на хората. Това включва и очевидното изолиране на партия ГЕРБ от преговорите за управление, както и до известна степен ДПС. Мнението е на Стефан Попов, професор по философия и социални науки в НБУ, изказано по време на гостуването му в ефира на предаването в “В развитие” с водещ Делян Петришки. 

Според проф. Попов такава ситуация е имало и друг път - след управлението на НДСВ (2001-2005), но тогава тя е решавана задкулисн и лична отговорност не е била носена. Той е на мнение, че евентуалното присъствие на ДПС със сигурност означава договорки, което е и причината партията също да бъде изолирана. 

“По време на управлението на Тройната коалиция всъщност зад Министерски съвет стоеше Съвета на тройната коалиция. Това е скриване от публиката на онова, което се решава, а то не се решава нито публично от Министерски съвет, нито от Народното събрание”, напомни гостът. 

Проф. Попов смята, че в момента българско общество се изправя пред много сериозно изпитание и то по отношение на способността му да трансформира политическото представителство, което е база на политическата общност. Той добавя, че за разлика от предишното управление на ГЕРБ, в момента публичността е "издърпана" пред телевизорите и пред медиите, което провокира огромен зрителски интерес към случващото се в парламента. 

“Реконструкцията на политическото представителство става много открито и много отговорно, но това сякаш не се разбира от публиката.”  

Стефан Попов смята, че партия Има такъв народ много ясно си дават сметка, че техните гласове са много малко, за да могат да поддържат трайно едно правителство. Гостът сподели в ефира на “В развитие”, че предложението на БСП да се подпише писмено споразумение, което да бъде подписано и лично от Слави Трифонов, е много добра идея. Чрез това писмено споразумение партиите, които дават подкрепа, могат да търсят отговорност от управлението на ИТН и в Народното събрание и чрез различните медии. Но важното е всичко това да се случи публично и пред очите на хората, отново подчерта гостът. В такова споразумение трябва да има определени приоритети, но проф. Попов подчертава, че е изключително важно да има и график, за да се следи какво и кога трябва да бъде свършено.

“Сегашният парламент е изправен пред огромен риск да бъде разформирован след година-година и половина и поради тази причина трябва да се разпише всичко, което трябва да се свърши и то да се върши пред очите на хората.”

Проф. Попов добавя, че към момента тонът, действията и приоритетите, който редовно правителство ще вземе, са зададени от служебното правителство, което се радва на голямо обществено доверие. Той прави кратка вметка, в която обяснява, че конструкцията "служебно правителство” противоречи на концепцията за парламентарна република, защото при него държавата, за кратко време, прави един скок от парламентарна република към президентска република. Въпреки това, по негово мнение, би било добро решение действията и приоритетите на служебното правителство да бъдат припознати от редовното и някои от министрите от служебното правителство да бъдат поканени като редовни министри. Дали ще се съгласят е друг въпрос, но е важно тази покана да бъде отправено, за да може одобрението за назначения от президента кабинет да се прехвърли към легитимно избраното управление.

Според проф. Попов, приоритетите в момента са на две нива, като на първото ниво са теми като здравеопазване, икономика и образование, които са изключително належащи, но над тях седи една арка от “суперприоритети”, които могат да бъдат синтезирани като “борба с овладяната държава”. Към тях се включва и съдебната реформа, касаеща прокуратурата. 

“За първи път темата за съдебна реформа и изкарването на прокуратурата от съдебната система е повдигната от министъра на правосъдието на БСП през 1996 г. Оттогава само го повтаряме на конференции.”

Другото направление на суперприоритетите е премахването и преструктурирането на антикорупционните институции като специализирания съд и прикачената към него специализирана прокуратура. Проф. Стефан Попов смята, че КПКОНПИ също е излишна структура, а ДАНС има нужда да бъде преструктуриран. 

Закъснялата ваксинация, преизчисляването на пенсиите, съдбата на ББР са други теми, които изискват внимание. 

Целия разговор вижте във видео материала.

Видеозаписи с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук