fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

България в продължение на 15 години заобикаляше задълженията си към НАТО

Васил Данов, кап. I-ви ранг о.р., говорител на Атлантическия съвет на България, В Развитие, 15.08.2019 г.

15:57 | 15 август 2019

Изострянето на отношенията НАТО – Русия започна от прословутата реч на президента Владимир Путин в Мюнхен през 2007 г., когато той обяви новия курс на руското ръководство за конфронтация със Западния свят. Беше ясно, че Договорът за ракетите със среден и малък обсег е изживял времето си. Сега двете държави имат възможност да се надпреварват и да се цакат с пропагандни клишета повече, отколкото с реални постижения, каза Васил Данов, кап. I-ви ранг о.р., говорител на Атлантическия съвет на България, в предаването В Развитие с водещ Живка Попатанасова.

Липсата на международни договори за ограничаване и взаимните претенции са опасност за всички, а присъединяването на Китай към ядрената надпревара увеличава тази опасност. Арсеналите на САЩ и Русия се състоят от хиляди ракети и ядрени бойни глави от различни класове. В някои сектори като междуконтиненталните балистични ракети (МБР) Русия може да има малко повече бройки с вече остарял срок на годност, а САЩ изпреварват в други области, важно е, че двете страни имат огромен потенциал за взаимно унищожение. Ако започне ядрена война, покрай тези велики сили вероятно ще загине и цялата планета, посочи гостът.

"Китай явно не е бил заплаха за Русия през 2007 г., а тогава Путин оповести новия си курс и като един от факторите, които изброи защо е нужно Москва да напусне този договор, посочи и Пекин, но той не е водещ фактор. Водещ е новият политически курс на режима на Путин", каза Данов.

Китай през 2012-15 г. е извършил скрито и много масирано нарастване на своя ракетно-ядрен потенциал. Като следва хилядолетната си политика на държава, която се държи в своите граници и не напада други, но поддържа своя боен потенциал, Пекин от десетилетия твърди, че се намира под прага на въоръжение, който имат двете световни свръхсили – САЩ и Русия. През последните пет години обаче, Китай извършва ускорено превъоръжаване с МБР, балистични ракети със среден обсег, имат вече пет ядрени подводници, които имат всяка по 12 ракети с обсег 7400 километра. Това превръща Китай в заплаха за значителна част от територията на САЩ, а също и за Русия, с която има най-дългата граница в света, обясни той.

За двете свръхсили Китай може да не е заплаха в момента, но той в политически и икономически план се стреми да е онзи трети играч, който да може да наклони везните в полза на единия или другия съперник. Китай все още не може да се развива самостоятелно без технологии купувани, открадвани, преснимани, доразвивани и взимани от САЩ. В този смисъл, краткотрайната икономическа война не може да бъде проектирана върху полическите и военните различия и съперничества между Вашингтон и Пекин. Китайските ръководители разбират, че отстъпват значително на американския военен потенциал, но вече изградиха такъв сериозен ракетно-ядрен потенциал, че при начало на една ядрена война биха нанесли неприемливи загуби на Съединените щати. Поради тази причина не можем да говорим за пряк военен конфликт между САЩ и Китай не може да се говори, както не можем да говорим и за пряк конфликт между Москва и Пекин. В Русия китайците осъществяват скрито, а и не толкова скрито икономическо проникване, за да използва ресурсите на Сибир, както и огромните ресурси от газ, петрол и други изкопаеми на Русия. Така китайците овладяват Сибир икономически – там навлизат множество китайски компании, десетки хиляди китайци отиват да работят временно по договор, а после и остават задълго, заяви гостът.

До началото на руската агресия срещу Украйна през 2014г., САЩ планираха разполагането на 75% от потенциала си от военноморски и военновъздушни сили в "Азиатско-Тихоокеанския район. Т.е. дотогава те виждаха като основен съперник Китай, който се развива със заплашителни за другите страни икономически и военни темпове. След 2014г. тази стратегия беше преразгледана по понятни причини. Заплахата обаче в стратегически план е Китай, който в следващото десетилетие ще догони големите ядрени сили по производство на ядрени бойни глави и после и на всички видове носители – МБР и ракети със среден обсег" заяви Данов.

Страни като Южна Корея, Япония и Австралия се чувстват заплашени от растящата мощ на Китай. Пекин поддържа икономически, политически и военно режима на Ким Чен-ун в Северна Корея, който без тази помощ едва ли би оцелял досега. Япония без подкрепата на САЩ от своя страна се чувства доста уязвима от растящата военна и икономическа мощ на Китай, подобно е и в Австралия. Дългогодишна традиция на САЩ е да държи Китай в клещи от свои съюзници, където е разположил големи военни сили, каквито са Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.

"Вероятно и двете страни (САЩ и Русия) се заплашват взаимно с излизане и от последния ядрен договор помежду им (Договора СТАРТ), при което ще паднат всички бариери в надпреварата", обясни Данов.

В момента режимът на Путин се тресе от тези на пръв поглед не толкова мащабни граждански вълнения. Там падна маската, че този режим може да спаси Русия и, че я води към добро. Всички показатели на развитието на Русия показват на руските граждани, че 20 години след идването на власт на Путин, той не донесе нищо на своя народ, освен агресия към съседите, каза гостът.

Има нужда от ново ядрено споразумение, но то вероятно няма да дойде скоро. В момента двете свръхсили се опитват да се сдобият с превъзходство в отделен вид оръжия или системи, за да може после от позиция на силата да диктуват по-изгодни условия, предположи Данов.

България не е страна по този глобален спор, но като страна от НАТО, нямаме друг избор, освен да държим на съюзните си отношения. До тази година много скромно изпълнявахме задълженията си към другите съюзници от НАТО. 15 години ние заобикаляхме задълженията си за собственото си въоръжение и развитието на собствен потенциал. Тази година купуваме нов тип оръжие и се качваме в класацията на разходи за отбрана. Досега изоставането ни беше колосално. Решението за закупуване на F-16 беше правилно и плод на една дълга дискусия в институциите, медиите и обществото, завърши Васил Данов.

Целия разговор вижте във видеото.

fallback
fallback