По време на дискусията на Клуб Investor - „Банки и финанси“, финасисти очертаха трудностите, пред които е изправена еврозоната в момента и стъпките, които страната ни трябва да извърви до членство в предприсъединителния й механизъм ЕRM II. През последните месеци абревиатурата ERM II се превърна в мантра за интеграцията на страната ни в единния валутен и банков съюз на общността. Знаем, че евро без ERM II не може, но дали разбираме в пълна степен особеностите на предприсъединителния механизъм? По него България трябва да отговори на четири предварителни критерия и един впоследствие. 

Всеки може да предположи, че четирите критерия ще бъдат изпълнени от България, познавайки българските макрорамки – инфлация, публичен, дълг, дефицит и дългосрочен лихвен процент. Петият е участие в ЕRM. ЕRM е странно животно. Тоест, механизъм на фиксирани курсове, при който всяка страна трябва в продължение на 2 години да фиксира курса си към еврото, заяви Калин Христов, подуправител на БНБ по време на форума. "За България няма никакъв проблем да изпълни тоя критерии, тъй като тя е 21 години има фиксиран курс с нулево отклонение".

Каква финансова оценка ще ни бъде поставена ще разберем в края на май, когато Европейската централна банка ще оповести що за работа сме свършили по поставените задачи. У нас, показателите и политическата воля за присъединяване вдъхват оптимизъм у експертите.

Това, което трябва да се свърши е една формална работа и България формално да подаде апликация за членство във валутния механизъм, след което при изпълнение на критериите и заявление за еврозоната, каза Дончо Донев, експерт "Капиталови пазари". А Христос Кацанис, финансов консултант, заяви: "Нямате особени проблеми. Валутният борд за 20 години е осигурил невероятна стабилност за лева и не смятам, че ERM II ще създаде големи проблеми. По думите му "България върви добре от макроикономическа гледна точка, има добри бюджети и излишъци и спазва маастрихтските критерии. Важно е обаче за България да просперира, както и за всяка страна. Важно е за България да убеди хиляди, хиляди млади хора да се връщат".

Зали България може да реши демографските си проблеми с помощта на еврозоната е все още рано да се каже. Все по-актуален обаче става въпросът за проблемите, които трябва да бъдат решени в самата еврозона. А предизвикателствата са много.

Стабилността в еврозоната минава и през други ключови геополитически теми – отношенията с Китай, САЩ, околната среда, ситуацията в Близкия Изток, мигрантския поток в Европа. И още – реформа в банковия съюз, в който да се реши въпроса за гарантиране на депозитите, за да бъде избегната евентуална криза. В дългосрочен план формулата за бетониране на еврозоната изглежда ясна и проста.

Доказано е исторически, че бъдещето и здравето на един монетарен съюз зависи от създаването на фискален и политически съюз, каза Дончо Донев. 

Именно историята може да се окаже и полезна за България в нейните лични стремежи за присъединяване.

България има привилегия да знае какво е станало от самото начало на еврозоната, подчерта Кацанис. "Трябва да опитва да не правя грешки, които са били правени от други страни. В това число и грешките на южната си съседка.

До момента страната не дава индикации, че може да стъпи на криво. Подуправителят на БНБ дори я определи като единствената страна-членка, която е афиширала намерението си за присъединяване към еврозоната и полага реални усилия за това.

Вижте репортажа на Цветин Филипов, Bloomberg TV Bulgaria, от събитието, излъчено в предаването "В развитие".