fallback

В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещ: Вероника Денизова

Затягането на монетарната политика ще компенсира инфлационния натиск в Турция

Селва Демиралп, професор по икономика в университета „Коч“, „В развитие“, 12.01.2024 г.

15:30 | 12 януари 2024
Автор: Антоанет Василева

Няма внезапен спад на лирата, това е дългосрочен тренд. Турската валута плавно отслабва и това е тенденция, тъй като следва тренда след изборите. Обезценява се, но не с тревожна скорост. Минималната заплата се повиши и дали потенциално това ще доведе до инфлационна спирала наред с повишаването на регулираните цени на енергията и на тока – това са предизвикателствата за Турската централна банка в борбата си с инфлацията. Това коментира Селва Демиралп, професор по икономика в университета „Коч“ в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

По отношение на монетарната политика Демиралп посочи, че централната банка е по-скоро агресивна, като повиши лихвите с 34 пункта за 6 месеца. Ако трябва да намали инфлацията до 36%, каквато е целта ѝ за края на годината, ще има нужда от още по-агресивни действия и повишения на лихвите.

 „Вярваше се, че намалявайки лихвите, това ще предизвика обезценяване на турската лира, турският износ ще стане по-конкурентен, ще повиши експорта и по този начин ще бъдат привлечени повече приходи. Смяташе се, че ще доведе до спад на разпространението на ефекта от валутния курс върху инфлацията в Турция.“

Структурата на турското производство зависи от вноса на междинни стоки -  затова когато се предизвика обезценяване на турската лира с намаляване на лихвите, това повишава цените на внос и следователно инфлацията.

Според Демиралп ортодоксалните политики донесоха облекчение както за мнозина местни икономисти, така и за чуждестранните инвеститори. Затягането на монетарната и фискалната политика никога няма да стане популярно, защото води до намаляване на вътрешното потребление и на възможностите за намиране на работа. Но единственият начин да се решат макроикономическите проблеми пред страната са: висока инфлация и макроикономическа нестабилност поради обезценената валута.

„В последните 5 седмици на 2023 г., входящите капиталови потоци бяха 8 млрд. долара, а има още потенциал за ръст, тъй като политиката ни преди изборите прогони чуждестранния капитал и сега има възможност да бъде върнат. Ако Турция успее да убеди международните инвеститори, че тази политика няма да се върне към старите неконвенционални мерки, тогава има пълно основание да очакваме бъдещ ръст на инвестициите.“

Инфлацията в Турция е 65% - не може да се компенсира инфлационният натиск чрез разхлабване на монетарната и фискална политика. Необходимо е да се направи точно обратното - затягане на политиката, смята Демиралп.

Бях критична към неконвенционалната политика, която се водеше преди изборите, защото когато бе обявена новата икономическа програма през септември 2021 г. инфлацията беше 20%, а лихвите също към 20%. Когато искате да се борите с инфлационния натиск, трябва да вдигате лихвите, докато централната банка започна цикъл на разхлабване и това беше доста притеснително, коментира Демиралп.

Във връзка с пазарния туризъм, който се формира след първия срив на турската лира, Демиралп отбеляза, че обезценяването на местната валута прави местните продукти по-евтини за чужденците, но не допринася особено много за икономиката. Според нея граничният трафик няма да оправи проблемите на Турция, защото когато разгледаме еластичността на турския износ, забелязваме, че еластичността на доходите е много по-висока от ценовата еластичност. Това, което е от значение, е общият ръст в Европа - когато Европа расте по-бързо, Турция има по-голям потенциал за износ към останалата част от света.

Според Демиралп повишаването на минималната заплата е добро решение заради високата инфлация и най-вече темповете на рязък ръст. Това остава незащитени групите от населението с по-ниски и фиксирани доходи - а те са най-уязвими пред бързото повишение на цените. С цел да се защити тяхната покупателна способност, е необходимо повишение на лихвите.

Борбата може да започне от централната банка, която да утвърди доверието в нея като овладее инфлационните очаквания, а може и да започне с фискалната политика. В идеалния случай една данъчна реформа би могла да спре избягването на плащането на данъци и повишаването на данъчната основа. По този начин фискалното затягане няма да има инфлационни последствия, каза Демиралп.

„Ако трябва да критикувам нещо, това е повишението на непреки данъци след изборите и въвеждането на нови, защото това носи инфлационни последствия и влошава разпределението на доходите.“

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

fallback
fallback